„Човек“ е думата на годината според речника на Кеймбридж заради възхода на изкуствения интелект
„Човек“ (human) е думата на годината според речника на Кеймбридж (Cambridge Dictionary). Изборът отразява все по-силното влияние на изкуствения интелект върху обществото и необходимостта да се прави разграничение между човешките способности и тези на машините, съобщава Би Би Си.
Според речника думата означава „притежаващ качествата, недостатъците и чувствата, характерни за хората, за разлика от боговете, животните или машините“.
„Развитието на изкуствения интелект означава, че вече е необходимо изрично да уточняваме, че нещо е човешко, когато става дума за дейности, които преди можеха да бъдат извършвани единствено от хора“, обяснява главният редактор на речника Колин Макинтош.
Като примери за съвременната употреба на думата се посочват актрисата Скарлет Йохансон, която се противопостави на „посегателството срещу човешкото творчество“, и актьорът Матю Макконъхи, който предприе юридически действия, за да защити гласа и образа си от неразрешено цифрово възпроизвеждане.
„Успехът на изкуствения интелект трябва да се измерва с това доколко той подобрява живота на хората“, коментира съоснователят на Microsoft Бил Гейтс, след като научил за избора на речника.
Според Макинтош употребата на думата human се е увеличила четирикратно от 1900 г. насам.
„В миналото думата man се използваше много по-често в този смисъл, но днес вече не е приемливо тя да обозначава едновременно мъжете и жените“, посочва той.
Думата human навлиза в средноанглийския език през XIV век от френски. Използвана е и от Уилям Шекспир, но впоследствие употребата ѝ дълго време остава ограничена.
През последните години все по-разпространени стават и сложни думи като human-made (създадено от човек) и human-driven (управлявано или ръководено от човек). Те служат за разграничаване на човешките произведения, качества и умения от тези на изкуствения интелект.
„Страховете от това какво можем да загубим, когато поверяваме мисленето си на машините, ни карат да преосмислим доколко разчитаме на изкуствения интелект – от водещите математици до учителите на малки деца“, казва Макинтош.
Бил Гейтс наскоро призова определени професии, например грижата за хора, да останат запазени за човешки труд. Той отново предложи въвеждането на данък върху роботите, с който да се финансира преквалификацията на работниците, загубили работата си заради автоматизацията.
Сред цитираните експерти е и нобеловият лауреат по физика Джефри Хинтън, известен като „кръстника на изкуствения интелект“.
„Създаваме извънземни същества. Готов съм да бъда егоист и да избера хората“, предупреждава той.
Папа Лъв XIV също говори за нови форми на „дехуманизация“ и за „неотложния дълг да останем дълбоко човечни“.
„В момента представата ни за човечеството се променя“, казва д-р Том Маклеланд, философ на науката в Кеймбриджкия университет.
„Опитваме се да разберем разликата между човешкия и изкуствения разум, между живите същества като нас и изкуствените същества, които създаваме. Какво ни отличава? Съзнанието, творчеството или състраданието?“, пита той.
В отговор на нарастващото количество съдържание, генерирано от изкуствен интелект, учени работят и върху създаването на международно разпознаваем символ, който да удостоверява, че дадено произведение е създадено от човек. Идеята наподобява етикета Fairtrade, появил се през 80-те години на миналия век.
Според професор Рейчъл Адамс, експерт по управление на изкуствения интелект и човешки права в Кеймбриджкия университет, новите технологии ни връщат към въпроси, които човечеството си задава от хилядолетия.
„Кои сме ние? Какво означава да бъдеш човек? Изкуственият интелект ще бъде сериозно изпитание за човечеството. Съществува реален риск той да задълбочи вече съществуващите неравенства, но има и потенциала да ги преодолее“, подчертава тя.
На снимката: Кадър от комедията „Ann Droid“ на BBC, която разглежда възможността робот с изкуствен интелект да се грижи за човек.
Кирил Пламенов