Д-р Бакрачева: Българите са бедни, но щастливи

Българите са неудовлетворени от своята бедност, но щастливи, според изследване на д-р Маргарита Бакрачева, цитирано от БГНЕС.

Изследването от Европейската фондация за подобряване на качеството на живот и труд показа за пореден път, че българите са на последно място по удовлетвореност от живота и щастие, и на предпоследно по оптимизъм и перспективи за лична реализация в сравнение с другите европейски държави, представи д-р Красимира Байчинска. Но според изследването, което проведохме, повече от половината българи казват, че са неудовлетворени, същевременно повече от половината казват, че са щастливи, каза д-р Бакрачева. Щастието не се определя от паричното състояние, а най-вече от вътрешни емоционални фактори като чувствата за вътрешен баланс, любов и радост, показва още изследването проведено от Бакрачева заедно с д-р Диана Бакалова и д-р Бистра Мизова. “Щастието зависи от самите нас,“ обобщи Бакалова. Въпреки това, за да се чувстваме психически благоприятно, парите са един от водещите фактори. Учениците в България се определят като най-щастливи, а студентите най-нещастни. Също така се оказва, че работещите жени в България са значително по-щастливи от мъжете. Друго изследване представено от д-р Снежана Илиева, което сравнява студенти от България, Полша и Германия показа, че въпреки, че студентите определят финансите си като недостатъчни, те все пак са на средно ниво на субективно благополучие. Това пак доказва, че има много различни фактори освен икономическите, които определят щастието и благополучието.
Учените от БАН представиха своите изследвания на кръгла маса днес със стремежа да ги съпоставят в България спрямо данните идващи от европейските изследвания. Когато българинът се сравнява с другите европейци, той вижда разликата в начина на живот и тя го кара да се чувства ощетен, и следователно, по-неудовлетворен, каза Борян Андреев, който се опита да отговори на въпроса “Защо сме такива?“. Той смята, че песимизмът на българите е национална черта, която изостря завистта, конкуренцията и отчуждението между тях.