Да плащаме ли наем и кредити в извънредно положение?

забава преди настъпването на непреодолимата сила).
Собственикът на отдаден под наем обект няма да носи отговорност пред своите наематели, че поради издадената Заповед е невъзможно да бъде осигурено свободното и безпрепятствено ползване на отдавания под наем търговски обект. Поради това и съответните наематели не би следвало да могат да развалят сключените договори за наем, тъй като липсва виновно неизпълнение на задълженията на наемодателя. Ако срокът на действие на Заповедта бъде удължен във времето, поради което наемателят или наемодателят загуби интерес от договора за наем, всеки от тях би могъл да прекрати договора на основание чл. 306, ал. 5 ТЗ.
А какво прави наемодателят собственик, който е изтеглил кредит за построяването на търговски обект или наемателят, който го е обзавел и заредил, и разчитат именно на приходите си от наеми или от експлоатацията на обекта, за да изплатят изтегления кредит? Според чл. 81 от Закона за задълженията и договорите ако длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. В такива ситуация длъжниците, които са във временна невъзможност да покриват кредитните си задължения, следва да разчитат на добри взаимоотношения с банката или съответния друг кредитор и да договорят необходимите отсрочки. В подобна ситуация и самата банка не би следвало да има интерес от притискане на длъжника с предсрочна изискуемост, но засега само Първа инвестиционна банка официално реагира смислено на актуалното предизвикателство.
Чл. 115 от ЗЗД не включва непреодолимата сила в списъка с основания за спиране на погасителната давност. Въпреки това чл., 306, ал. 4 от ТЗ изрично говори за спиране на изпълнението за срока на действие на непреодолимата сила.
Какво става с работниците, които поради действието на Заповедта де факто остават без работа за вършене? Съгласно чл. 120 от Кодекса на труда в случай на престой работодателят може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва друга работа в същото или в друго предприятие, но същото населено място. При престой повече от 5 работни дни работодателят може по чл. 173 от КТ да предостави на работниците и служителите платения им годишен отпуск и без тяхно съгласие. В крайни случаи при намаляване на обема на работа или спиране на дейността за повече от 15 работни дни, на основание чл. 328 КТ работодателят може да пристъпи към прекратяване на трудови правоотношения с предизвестие“, написа в lex.bg адв. Цветелина Байрактарова.