Държавата гони чужд инвеститор с измама, залага се и общинска собственост без разрешение от СОС при скандалната приватизация на Софарма

Как можете да си купите нещо, като заложите чуждо – на данъкоплатците, имущество в свой личен интерес, обещавайки 24 млн. долара, плащайки реално 1 млн., но вземайки от Ден Първи 36 млн. долара, без да броим огромни парцели, много сгради, производствени мощности в съществен пазарен дял, търговски марки за стотици милиони?

Разказваме историята за уникално скандалната приватизация на Софарма чрез разследване на Монитор от времето, преди да бъде купен от майката Делян Пеевски.

Само напомняме, че Софарма притежава не само производството, но контролира 4 национални вериги аптеки – законът позволява това за до 4 аптеки – не вериги със стотици обекти, комбинира това с контрол върху огромни складови бази – по закон никой няма право да бъде търговец и на дребно, и на едро.

Но всичко това вече 23 години не прави впечатление на никой от изредилите се 19 здравни министри, повече от 10 шефове на Агенцията по лекарствата и незнайно колко на Регионалната Здравна инспекция.

Четете и мислете колко ли струват решенията на някои български съдии, които оправдават всичко това:

„Какво представлява Софарма след изваждането й от държавния гигант Фармахим Холдинг към края на 90-те? Според тогавашни оценки дружеството има отлични финансови резултати и солидна позиция на местния пазар. За 1998 г. печалбата на Софарма е 23 млн. лв., а за следващата 1999 г., когато за първи път е приватизирана от Огнян Донев– над 7 млн. лв. По сметките на предприятието са налични около 10 млн. долара. Дружеството има да получава 26 млн. долара от клиенти, а от своя страна няма дългосрочни задължения.

В средата на 1999 г. Агенцията за приватизация сключва договор за продажбата на 67% от капитала срещу 32 млн. долара, платими в брой, с ирландската компания Нова текнолъджи, зад която се подозира, че стоят лица от мениджмънта на държавното дружество. Купувачът така и не успява да влезе във владение, тъй като отказва да преведе дължимата сума, а го прави поради нарочна некоректност от българска страна. Със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков, при завършила процедура и обявен победител, от баланса на дружеството са извадени сгради и машини, което чувствително намалява реалната цена на Софарма.

Ирландците се чувстват измамени и настояват първоначално договорената сума да бъде намалена до 23,8 млн. долара, а разликата до 32 млн. долара да бъде инвестирана в дружеството, но държавата е непреклонна. Само напомняме, че държавата услужливо гони чуждите инвеститори – 2 европейски, и преди сделката на Огнян Донев за купуване на Унифарм, която  на свой ред ще вземе Софарма.

Която пак се озовава на тезгяха. През май 2000 г. за първи път започва да се говори за интерес към повторната приватизация на фармацевтичния гигант от РМД Софарма 2000.

Любопитна е разстановката на ключовите кадри за подготвяната схема. Знакови фигури сред тях са тогавашният изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков и председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров, който е и секретар на Столичната община и дясна ръка на тогавашния кмет Софиянски.

По негова воля именно Общината финансира с парите на софийските данъкоплатци през собствената тогава на СО Общинска банка сделки на Донев, като например придобиването на Софийски аптеки, с което го прави и втори по големина акционер в ... банката, тъй като общинското дружество има дялове в нея. Именно така Общинска банка става и гарант за сделката на Донев по купуването на Софарма с 4 млн. долара.

 Кръгът е внедрил свой човек и в управата на все още държавната Софарма. В борда й е поставен общинският съветник Красимир Арсов, който вече е купил Чистота – София чрез друго РМД. Очевидно е, че бъдещите приватизатори на Софарма имат достъп до вътрешна информация за състоянието на дружеството.
Схемата е осуетена от непредвидено обстоятелство. В края на 1999 г. министърът на промишлеността Александър Божков (починал през 2009 г.) е сменен с Петър Жотев. Явно с основание. И не само заради прогонването на чуждия инвеститор за Софарма с измама.

При Божков Софарма е извадена от списъка за целева приватизация. В този списък са предприятия, за които се изисква плащане в брой, без разсрочване и използване на непарични платежни средства (компенсаторки, чито цена по онова време е 17 стотинки вместо лев – схемата, по която Донев взема Софийски аптеки). По това време РМД-тата вече са станали популярни като „разбойническо-ментарджийски дружества” и новият министър Жотев предприема опити да позачисти лицето на българската приватизация. Предприятието е върнато в списъка за целева приватизация, въпреки съпротивата на шефа на АП Захари Желязков от групата на Софиянски и Донев, който на два пъти се прави на разсеян за заповедта на министъра.

Играта на нерви между двамата продължава до последния момент, което е на път да създаде прецедент – условията за плащане по сделката да не са ясни два дни преди изтичане на крайния срок за подаване на оферти. Все пак Жотев налага волята си и Софарма остава в списъка за целева приватизация, тоест не може да се купи с преференции от РМД или с компенсаторки.

РМД-то е изоставено и е регистрирана светкавично нова компания – смесеното дружество Елфарма. В него влизат контролираната от Донев Унифарм, за чиято скандална приватизация ви разказахме вчера, с 40% от дяловете и Електроимпекс на бизнесмена Борислав Дионисиев с 60% от дяловете.

Докато Донев е син на известен служител на ДС, който го набутва само 29-годишен за съветник на икономическия вицепремиер Огнян Дойнов, след това служител на безследно изчезналия милиардер и перач на съветски и бг мръсни пари Робърт Максуел, Дионисиев пък е зет на последния шеф на Валутната комисия на ЦК на КПСС – държателя на несметните богатства на съветската компартия и покровител на износа на капиталите й зад граница в края на 80-те и началото на 90-те години, члена на Политбюро на ЦК на КПСС и властелин на Украинската съветска социалистическа република Владимир Шчербицкий.
 

Интересът към повторната приватизация на Софарма първоначално е голям. Близо 15 фирми купуват документи за участие в процедурата, но на 9 юни 2000 г. се оказва, че оферти са подали едва четири кандидата.

Само два от тях – Елфарма и Балканфарма холдинг, която пък е на зетьовете на последния соцпремиер Георги Атанасов и на неговия последен екоминистър, са внесли изисквания депозит от 1 милион долара. На 16 юни е проведен търгът, а на 4 август се подписва договорът за приватизация на 66,9% от капитала на Софарма с дружеството Елфарма на Донев и Дионисиев. Достигнатата цена на търга е 24 млн. долара.

Това е същата сума, която първият купувач Нове технолоджи настоява да плати на държавата, но сделката с него е обявена за нищожна!

Според документите в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол приватизацията на Софарма е финансирана с кредит на Елфарма от ДЪРЖАВНАТА, сиреч подконтролна на правителството на СДС, Булбанк. За да бъде отпуснат заемът, Общинска банка, която кредитира сделките на Донев д парите от бюджета на София – т.е. от джоба на столичните данъкоплатци, предоставя гаранции за 4 млн. долара. Останалите гаранти също са от обръча фирми, индиректно свързани с Донев. Със свои имоти пред банката в