Държавата ще води дело за собствеността на Руската църква в София

Държавата ще заведе дело, за да защити в съда собствеността си върху софийския храм Св. Николай Мирликийски Чудотворец, известен още като Руската църква, както и парцела, в който е построен. Това съобщиха на брифинг от прокуратурата.

Проверка на прокуратурата е установила, че българската държава е собственик на храма въпреки нотариалния акт, издаден през 1997 г. в полза на Русия. Той е съставен по молба на посланика на Русия въз основа на крепостен акт от 7 ноември 1898 г. Прокуратурата е намерила този акт в Държавния архив като от него се разбира, че местната власт в София е дарила дворно място на руското дипломатическо агентство.
Прокуратурата се зае да изясни казуса със собствеността, след като през септември руските свещеници, служили в него бяха изгонени от България, защото са работили срещу интересите на страната. Ден по-късно храмът беше заключен.

Проверката не е намерила данни за това, че руската или съветската държава са влагали средства в Руската църква. Няма доказателства за строителството на църквата, нито са изпълнени изискванията на Виенската конвенция за съгласие от българските компетентни органи чужда държава да придобие собственост в страната. След края на втората световна война България е платила две трети от сумите, нужни за възстановяването на храма след бомбардировките, но няма документи съветската страна да е платила останалото. Изводите на прокуратурата не пораждат правни последици, сега планът на прокуратурата е Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заведе дело, чрез което собствеността на българската държава да бъде призната.

Върховната административна прокуратура не се е занимавала с това да проучва дали нотариусът, издал нотариалния акт е действал добросъвестно.

Ето пълното съобщение от пресцентъра на прокуратурата:

"И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов сезира министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков с предложение за предявяване на иск за признаване на правото на собственост на българската държавата и за отмяна на издадения нотариален акт, касаещ собствеността на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в  София.

На работна среща с министър Цеков в Съдебната палата главният прокурор обърна внимание на обществената значимост на казуса с оглед възприемането на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” като емблематично религиозно място за жителите и гостите на столицата. Той изрази очакване за бързо ангажиране на МРРБ с предявяването на необходимия иск за признаване правото на собственост на българската държава, с което да се осигури защитата на обществения интерес.

Предложението на и.ф. главен прокурор е на база извършена проверка на Върховна административна прокуратура и Софийска градска прокуратура, в хода на която е установено следното: с нотариален акт от 23.07.1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и на земята, върху която е построен, въз основа на дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство.

Открит е крепостен акт, издаден на 07.11.1898 г., за дарение на „едно празно градско място в гр. София“ от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България. Посочено е, че имотът се подарява за построяване на църква.

Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени според информацията, предоставена от Агенция по вписванията.

От събраните данни по време на проверката е видно, че по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.

Проверката на прокуратурата установява още, че приложенията към нотариалния акт, както са описани, не могат да се приемат за доказателства за правоприемството, отразено като основание за правото на собственост върху земята и сградата, т.е. относно преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.

В хода на проверката не са намерени документи или други доказателства, удостоверяващи строежа на църквата, освен гореспоменатите за възстановяването ѝ.

Не са приложени и писмени доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 29, ал. 5 от ЗС, както и на чл. 21 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, регулиращи материята за придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга държава".