Даването на благословия на ядрено оръжие е възможно: Константин Татаринцев, архиерей на Руската православна църква
Даването на благословия на ядрено оръжие е възможно, въпреки че това оръжие "има огромна разрушителна сила", заяви Константин Татаринцев, архиерей на Руската православна църква.
Освещаването на нещо, което "сее смърт", обикновено се смята за "неприемливо", каза Татаринцев, който е първи заместник-ръководител на Синодалния отдел за въоръжените сили и правоприлагащите служби. Но ядрените оръжия са и "оръжия за сдържане", обясни той. Тяхната цел е да гарантират, че никоя друга държава, която притежава такива оръжия, не би могла да ги използва срещу Русия, каза духовникът и добави, че "това е гаранция за мира".
"Благословията да не се използва за определената цел, а да има ефект на сдържане и да гарантира мира, е напълно приемлива", каза той. Духовникът също така изрази надеждата си, че ядрените оръжия "никога няма да бъдат използвани, защото това би означавало самоунищожение, лудост. Това е неприемливо за която и да е страна в конфликта".
Според Татаринцев молитвата, използвана за благославяне на оръжие, води началото си от Средновековието. Тя поставя лична духовна отговорност пред притежателя му да не злоупотребява с него за зли цели. "По този начин военни престъпления като мародерство и други подобни са неприемливи", каза той. "Когато оръжието е благословено, воинът носи отговорност не само пред своя командир... но и пред Бога".
Архиереят каза също, че почти всяко оръжие, включително ядрената триада, може да се счита за "свещено", когато се използва за защита на "нашето отечество и светите места, разположени на неговата територия".
Патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, неведнъж е призовавал енориашите да подкрепят войските, участващи в кампанията на руската армия в Украйна. Той казва, че тези войници "жертват живота си, за да защитят нашия православен народ в Донбас".
Още преди да избухне конфликтът между Москва и Киев през 2022 г., патриарх Кирил обвинява Киев, че потиска и дискриминира Украинската православна църква (УПЦ), най-голямата църква в страната, която също е "неразделна" част от Московската патриаршия. Той цитира физически нападения срещу църковни лидери, реликви и места за поклонение. В крайна сметка Киев реагира, като го обявява за издирване за предполагаемо нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на Украйна.
Украинските власти също така засилиха репресиите си срещу УПЦ, като обвиниха нейните духовници, че са "агенти на Москва". Миналата година украинското правителство внесе законопроект, който ще проправи пътя за евентуална забрана на УПЦ. Оттогава насам обаче законодателството е спряно.
Пламен Валентинов