Дебат във Франция около връщането й в НАТО

Отказ от наследството на генерал де Гол или край на архаичното антиамериканско поведение: дебатът около връщането на Франция в интегрираното командване на НАТО е на път да се превърне в сблъсък на символите, което оставя на заден план чисто военните му аспекти, отбелязва АФП в политически коментар, цитиран от БГНЕС.

Президентът Никола Саркози желае да обяви решението до следващата среща на върха на алианса, предвидена за април в Страсбург, източна Франция, и Кел – от другата страна на Рейн в западна Германия. Ала дебатът вече далеч надхвърля техническия аспект на стъпка, изразяваща се в пълното завръщане в интегрираната военна структура на НАТО, на която генерал де Гол хлопна вратата през 1966 г. Отдалечаваме се от рационалното и навлизаме в символиката, смята Ив Боайе от Фондацията за стратегически изследвания. Френският консенсус за отбраната се основава на ядреното възпиране и върху онази особеност на Франция, която я прави силно свързана с алианса, но със статут различен от този на други страни, често равняващи се по САЩ, подчертава той. В продължение на повече от 40 г. към тази особена позиция се придържаха всички президенти на републиката, макар през 1995 г. Жак Ширак, който не бе склонен да се равнява по Вашингтон, да бе обмислял евентуално завръщане. Лявата опозиция днес бие тревога срещу реинтеграцията, която според нея ще подкопае представата за независимата позиция на Франция. Ние сме съюзници на Америка, не васали. За много страни ние вече няма да олицетворяваме същата политическа реалност, изтъкна бившият премиер-социалист Ролан Фабиюс. Депутатът-социалист Жан-Мишел Бушрон предупреди, че Франция би се превърнала във "Великобритания №2". Бившата кандидатка на президентските избори Сеголен Роаял изрази опасенията си, че това може да се тълкува като сигнал за отдръпване на Франция към западната сфера. Към перспективата се отнася сдържано и дори направо с враждебност онази част на десницата, която е най-вярна на ценностите на голизма, а това принуждава правителството да води разяснителна кампания в собствения си лагер. Дори центристкият опозиционер Франсоа Бейру, наследник на течение, което по традиция е по-скоро американофилско, настоя наследството на генерал де Гол "да не се търгува и да не се изхвърля на бунището". Привържениците на пълното завръщане в алианса настояват точно обратно – да бъде затворена страницата на един вече остарял начин на мислене. През 1966 г. решението на генерал де Гол бе свързано с раждането на френската ядрена сила. Тогава бяхме в съюз, където участието на силите бе автоматично в случай на съветска атака. Имаше проблем с безотказността и с "пръста, поставен на ядрения спусък", припомня депутатът от управляващия Съюз на народното движение Пиер Льолуш, бивш председател на Парламентарната асамблея на НАТО. Днес положението не е същото. Участията в акции на НАТО, много често под мандата на ООН, зависят от суверенното решение на държавите членки, подчертава той. Генералният секретар на алианса Яп де Хооп Схефер лично дойде в Париж да пледира пред депутатите като изрази големия си респект към генерал де Гол. Бившият премиер-голист Ален Жупе заяви пред в. "Монд", е поставянето на въпроса за пълното връщане в НАТО не е светотатство и отбеляза, че никой не знае как би отговорил на него днес генерал де Гол.