Депутатите пак обещаха всичко на длъжниците с абсолютната давност, но какво ще им дадат?

Автор: Марин Киров


През изминалата седмица депутатите приеха по техните думи „бързо и ефективно решение“ за справяне с фигурата на вечния длъжник . Става дума за въвеждането на абсолютна давност за дълговете на физически лица – с изтичането на десетгодишна давност се прекратяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Някак е странно, че народните избраници всеки път преди избори се лъкатушат и надпреварват кой да спаси длъжниците и предлагат ту абсолютна давност, ту въвеждане на личен фалит – които може да се каже, че се изключват взаимно като способи.

Много по-удачно би било да се дебатира процедура по личен фалит и да се въведат гаранции за защита от свръхзадълженост, с които да се постигне  баланс и облекчения в отношенията кредитор-длъжник. Основа на такъв закон трябва да бъдат няколко принципа: да са ясни субектите, които имат право да инициират производството (длъжникът, синдикът, кредиторът/ите); задълженията, които са изключени от обхвата на производството за обявяване на физическо лице във фалит; предпоставките за откриване на производството (например съставяне на погасителен план за изплащане на задълженията);компетентния съд, пред който се развива производството;сроковете за постановяване на актовете по производството; срока, за който се обявява, че лицето е във фалит; срока, в който да се съблюдава добросъвестността на длъжника преди производството да приключи с окончателен съдебен акт за освобождаване от задължение.

Зад сложните процедури по личния фалит всъщност се крие законов ред, по който да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично) и по който да се удовлетворят кредиторите, той обследва добросъвестност на длъжника и дава втори шанс на хора, които действително не са се укривали, имали са пълно желаниеи добросъвестно поведение по изплащане на дълга, но са в затруднено положение. Когато има такъв ред и той се спазва, ефектът ще се прояви в няколко посоки – ще се ограничи произволът с права и измамите, ще има превенция и дисциплина и за кредитора и за длъжника.   https://19min.bg/news/8/109940.html?page=1Такъв подход изисква много повече работа и експертиза от страна на депутатите, но и гаранциите за защита на интересите на добросъвестните длъжници са по-големи.

Проблематично е, че се търсят бързи решения, вместо една устойчива процедура за защита от свръхзадълженост на физическите лица, каквато би дал закон за личния фалит. Защото бързите решения или са плод на политическа заигравка и амбиция или ще доведат до много проблеми след това. Много по-лесно е да се обещае нещо на всички обаче, отколкото да се въведе ред и баланс чрез поощрение само на добросъвестните длъжници.

Всъщност проектът на народните представители от управляващото мнозинство е отречен напълно от  Министерство на правосъдието, което от една страна и в голяма степен показва каква е била целта на внасянето – положителен рейтинг, а от друга може да е знак за разрив между депутатите и изпълнителната власт – където би трябвало да се задава тон в сектор правосъдие. Според министерството проектът не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актова за необходимост, обоснованост и предвидимост. И въобще кой вярва че нещо, което е отречено от министерството, респективно от изпълнителната власт ще бъде прието от народното събрание в реалността, в която се намираме. И как нещо, което не отговаря на изискванията за писане и приемане на закони, се дебатира и придвижва в комисия и в пленарна зала?

Доводите, с които не се подкрепя законопроекта и които често са изтъквани не само от експерти в правосъдното ведомство, но и от бизнеса и представители на академичната общност са в няколко посоки:

Давността е институт, който по замисъл е санкция за пасивното поведение на кредитора. При абсолютната давност обаче, макар и кредиторът да е положил всички усилия – за доброволно уреждане на спора, за съдебно решаване на делото, за събиране по принудителен път, ако са изминали 10 години, то той ще понесе всички неблагоприятни последици. Защото това предложение не е съобразено с продължителността на делата в България. И още нещо –