19min.bg

Депутатите пак обещаха всичко на длъжниците с абсолютната давност, но какво ще им дадат?

нека не забравяме, че всеки длъжник днес утре може да бъде кредитор и да е в позиция, в която иска, но не може да събере дължимото му, заради абсолютната давност.

Безспорно освен увреждане на интереса на кредиторите, ще има увреждане на интереса и на добросъвестните длъжници чрез стимулиране на недобросъвестните. Кой ще изплаща дълг, ако знае, че ако разпродаде имущество на свързани лица или се укрива още няколко години, дългът му ще бъде изцяло опростен? А кой и с какви методи ще отпуска и събира кредитиране, ако знае, че не може да събере дълговете си? Със сигурност някой който 7 години е плащал дълга си, няма да е удовлетворен, че друг, който се е укривал ще може да се спаси без никакви последици.

Често пъти се изтъква и аналогията с данъчното законодателство, където има десетгодишна абсолютна давност. Но тя е меко казано неуместна, защото държавата разполага с най-големия ресурс и възможности да събира вземанията си и ако не го прави – обществото не трябва да търпи последствия. С едно изречение – ако държавата не иска да събере дълга си и не полага грижи затова, то гражданите трябва да бъдат освободени от него, но в едни частноправни отношения не може държавата, която не е осигурила условия за приключване на делата в разумен срок например, да санкционира добросъвестен кредитор, само защото са изтекли десет години. А какво се случва и с разноските по делата, които се проточват с години не по негова вина?

Въобще е куриозно, че за пореден път се афишира бързо вместо качествено решение, а депутатите обещаха всичко на длъжниците – опрощаване на дълговете без условия. Някой вярва ли в това? А кой има интереси? Дали пък печеливши не са някои особено големи кредитни милионери? Какво ще им дадат и каква е цената на това предложение тепърва ще разберем, но при всички положения тенденцията само на внасяне на законопроекти, без анализи и без експертни дебати за цялостно решение на проблеми в сектора дългове е отрицателна – създават се нереални очаквания в обществото и се задълбочава неравенството в отношенията кредитори и длъжници. Гръмки  и често противоречащи си обещания и на омбудсмана преди години и на депутати, които винаги са стартирали като шумни медийни кампании под наслов „спасение на длъжника“, винаги са претърпявали провал, не защото са срещали някакъв отпор, а защото са залагали и предлагали добре звучащи за избирателите послания, но вредни и неиздържани от юридическа гледна точка предложения. Сега по същия начин наблюдаваме политическа надпревара по линията противоречащи си идеи и концепции като: абсолютна давност, закон за частния фалит, закон за колекторите и законови поправки, които да дадат възможност на съдебните изпълнители да събират без съд доброволно дългове.