До 95% от водата ни се губи по трасето
Най-чутовната нелепост, изричана от държавник в България засега не е предизвикала никаква реакция, алармира вчера зелената медия econews.bg . На обсъждане на Водната стратегия на България – поредната, която се прави с наливане на големи средства и без резултат в последните години, Добромир Симидчиев – заместник в МРРБ се изцепи, че е “по-изгодно да не се стимулира подмяната на ВИК мрежата”.
За кого? Дали за онези българи, които все още живеят при режим на водата, дали за онези, които екоминистър Нона Караджова призова да намалят къпането или за онези, които треперят, че язовирите ни за първи път от 1994 г. са на критичния минимум?!
Да не говорим за експертите, които предвиждат войни за вода в този наш грешен свят най-късно през 2050 г.
Бившият директор в Софийска вода няма как да не знае, че София е отличник по губене на вода по тръбите с нейните “скромни” 60%. Но има градове в страната, където процентите удрят почти 100 – 95 на сто!
Само за сравнение, глупавите холандци, които явно не знаят кое е изгодно, са инвестирали в мрежата на и без друго плувналия във вода Амстердам и там загубите на течността са едва 3,5 на сто. Малко по-умни са немците, защото в Берлин изчезват платените, но нестигнали до потребители 5,2 %. “Тези резултати се постигат със скромните 2,5% подмяна на тръби годишно, докато у нас числото е 250 пъти (!!!) по-малко – 0,01%”, призна експерт от МРРБ.
Българите, понеже сме много умни и знаем кое ни е изгодно, от една страна за десет години допуснахме над десет пъти увеличение на цената на водата, от друга страна плащаме за нещо, което не получаваме, от трета - не търсим сметка за инвестции, в името на които са скачали цените, но не са били направени.
Та сега Симидчиев ни плаши, че ако искаме нови инвестиции в тръби, пак щяла да ни скача цената на водата. Поне човекът е любезен да ни изясни, че е “по-изгодно гражданите да покриват загубите”, отколкото “да се правят инвестиции, които отново потребителите ще платят”. Иначе можело, не че не можело, загубите “по трасето” да се свият и до 15%.
Червеният депутат Петър Курумбашев, който разбира от темата, защото има водно-електрически централи, коментира това като “организиран грабеж”.
А синият парламентарен ветеран Лъчезар Тошев основателно попита: “След като ВИК дружествата калкулират загубите в цената на водата, защо не влагат част от печалбата си обратно в системата”.
Още повече, голямата част от тези дружества са чисто държавни или общински, а останалите са с решаващ процент на това участие. Сиреч, собственици де юре се водят гражданите.
Интересни са на този фон и думите на шефа на ресорната дирекция в МРРБ Пламен Никифоров: “На водата трябва да се гледа като на стратегически ресурс, който е ограничен”.
Нека на финала да цитираме и думи от програмната реч на новия президент Плевнелиев: “Водата е петролът на бъдещето. Нейното опазване е един от начините България да стане среднобогата европейска държава”. С такива наследници в неговото МРРБ няма да стане!!!