Документна измама в имотната декларация на шефа на КПКОНПИ?
В декларацията за 2017 г. по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев има неверни данни, пише Биволь. Декларирана е придобивка на апартамент с площ 156 кв. м. и тераса 48 кв.м. По нотариален акт обаче става дума за апартамент на три нива – с две големи тераси – 186 кв. м. и 48 кв.м. Голямата тераса от 186 кв. м. просто липсва в декларацията. Освен това сделката е изповядана на цена много под данъчната оценка. По принцип това не е незаконно, ако се платят местните данъци и такси на данъчна оценка. Апартаментът на Пламен Георгиев е "тризонет" в нова сграда на ул. проф. Георги Павлов 21. Първото ниво на кота +14,60 и е с площ 106,76 м2 и тераса с площ 47,99. Второто ниво на кота +17,40 е с площ 16,08 и тераса с площ 186,57 м2, надлежно описана в нотариалния акт. Третото ниво на кота +19,90 е с площ 33,08. Данъчната оценка на имота е 452 785,70 лв.
За такова екслузивно жилище цената няма как да е по-малка от 1500 евро на кв. м. за апартамента и 500 евро на кв.м. за терасите или минимум 700 000 лв (350 000 евро), което прави усреднено по 900 евро на кв. м.
Пламен Георгиев обаче е декларирал по нотариален акт цена 150 000 евро или средно по 384 евро на кв.м. Като произход на доходите е посочил банков кредит и продажба на друго жилище. Продавачът не е фирма, а частно лице, което обаче има строителна фирма.
Дали ниската цена по нотариален акт е, за да се прикрие фактът, че Георгиев не може да докаже доходи, за да плати луксозния апартамент на пълната му цена, или е преференциален жест от продавача към овластено лице, трябва да изясни оглавяваната от самия Георгиев комисия КПКОНПИ.
По-рано Биволъ разкри, че апартаментите и гаражите закупени от председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев и съпругата му през 2012 и 2017 г. са вписани в имотните му декларации на значително по-ниски цени, отколкото цените, на които са закупени и отразени в Имотния регистър.
Несъостветствията са видими като се сравнят данните, декларирани пред Имотния регистър с данните в декларациите на Георгиев подадени през 2013, 2015 и 2017 г., които са на официалния сайт на управляваната от него КПКОНПИ.
Обяснението на тази загадка се оказва просто. В Имотния регистър са вписвани данъчните оценки на имотите, тъй като това е задължение по закон, а в нотариалните актове са вписвани по-ниски цени, които съответстват на доходите на деклариращия. И това е правено системно.
Още през 2012 г. Пламен Георгиев Димитров декларира апартамент с две паркоместа в кв. Гео Милев за 207 318 лв., но според Имотния регистър за имотите е платено 264 310 лв. Разликата е 56 992 лв. Две години по-късно Георгиев придобива гараж и го декларира за 6 845 лв. Но вписаната цена в Имотния регистър е 17 157,7 лв. Разликата е 10 312 лв.
Заедно с тризонета излиза, че Пламен Георгиев е платил за имотите си 249 292,5 лв. под данъчната оценка.
В казусите с евтините апартаменти на хора от властта до този момент се разглеждаха случаи, в които имотите са декларирани на нивото на данъчната им оценка или над нея, а не на пазарната им такава.
По-рано сайтът Фрогнюз изчисли, на базата на публичните декларации на Пламен Георгиев, че декларираните цени на апартаментите са под пазарните. Но сега става ясно, че шефът на КПКОНПИ поставя нов рекорд в Апартаментгейт с декларация много под данъчната оценка, да не говорим за пазарната.
Шокиращо е също така отсъствието от декларацията на Георгиев на голямата тераса от 186 кв. м. Терасите не са просто декоративен детайл, а щом са вписани в нотариалния акт, трябва да бъдат декларирани.
В случай, че това е направено умишлено може да се говори и за документна измама.
Пламен Георгиев беше лично предложение на Цветан Цветанов за шеф на новата антикорупционна комисия, като Бойко Борисов го подкрепи. Като прокурор, Георгиев стана известен с това, че прекрати проверката по делото Ало, Ваньо, за разговорите между Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов, в който разговор Борисов нарежда на Танов да спре проверка в завода на“Мишо Бирата. 19’ вече Ви разказа за старта на кариерата на антикорупционния шеф, като спортен редактор във вестник Стандарт.