Домусчиев осъден за над 25 М дълг към държавата
Фирмата собственик на "Параходство Български морски флот" АД - "Кей Джи Маритайм Шипинг" АД, дължи на държавата малко над 25,3 млн. лева неустойка по договора за приватизация. Държавата претендираше за общо 52,2 млн. лева. Това следва от решение на Върховния касационен съд, който отхвърли искането на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) да бъде отменено решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (АС при БТПП) от декември 2021 г., с което той се произнесе за неустойката, съобщи "Лекс".
Припомняме, че делото пред Арбитражния съд започна през октомври 2019 г., след като агенцията предяви искане за неустойка срещу "Кей Джи Маритайм Шипинг". Домусчиеви заведоха отрицателен установителен иск. Тяхната защитна теза бе, че не дължат исканите от държавата 52.2 млн. лева, защото са изпълнили повече от това, което агенцията е зачела по приватизационния договор.
Фирмата Кей Джи Меритайм Шипинг на братя Домусчиеви ( KG от имената им Кирил и Георги ) дължи 52 252 446 лв. без лихвите за закъснение от 10% годишно плюс основния лихвен процент на хазната като глоба за неизпълнени задължения по приватизацията на Българския морски флот, които няма официални данни да е платила, а това вероятно води и до наказателни лихви.
Припомняме, че през 2020 г. отсрочката явно беше дадена, понеже един от тогавашните вицепремиери беше много близък до КРИБ.
Фирмата купувач на БМФ пое 13 групи задължения за следващите 10 години: запазване на основната дейност и статут на дружеството, инвестиции в нови кораби, поддържане на определена численост на персонала, поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите не по-малък от 1 300 000 DWT и т.н.
Но след приватизацията на БМФ се развихри световната финансова криза. Това забави инвестициите на новия собственик на параходството и затова обновяването на корабите се забави. При раздържавяването над 50% от плавателните съдове на БМФ са били на възраст над 25 години. По данни на дружеството към момента то притежава флот от близо 1 500 000 DWT при средна възраст на корабите от 7 години.
По арбитражното дело бяха направени две подробни комплексни експертизи, разпитани са свидетели на страните и са приети десетки писмени доказателства. От тях излиза, че има сериозно разминаване между данните - корабособственикът твърди, че е преизпълнил плана, а в документацията на АППК е била отчетена с над 200 хил. тона по-малка товароносимост.
Сега с решението на върховния съд влиза в сила решението на арбитража. Производството пред върховния съд продължи около година. По искане на АППК върховните съдии дори сезираха Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна отмяната на разпоредба от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), която е факт от януари 2017 г. Става дума за премахването на противоречието с обществения ред на Република България като основание за отмяна на арбитражни решения. КС обаче отклони искането като недопустимо. После АППК опита да отнесе случая и до Съда на ЕС в Люксембург, но върховният съд отхвърли това искане.