19min.bg

Двойно повече училищно насилие у нас, отколкото в ЕС

Индексът на насилието в българските училища е 27, докато средно за Европейския съюз е 14. Тези данни изнесе пред Дарик експертът по образование Иван Игов. Заради качеството му да казва истината, той беше отстранен от екипа на Министерството на образованието, младежта и науката малко след идването на Сергей Игнатов.


Според Игов пътят е, вместо да зазубрят 16 вида почви, ученици да започнат да бъдат запознавани с основите на психологията още в средния курс. “За какво им е да декламират всякакви ненужни неща, а да не познават сами себе си”, логично заключава експертът.


Вместо да вземе адекватни мерки обаче Министерството ситгна до извода, че проблемъгт с последния случай на насилие – пребиване на учител от ученици, ще се реши с простото изключване на младежите. Очевидно няма кой да проумее, че грешката е централна и засяга цялата система. По подобен начин, без вземане на каквито и да било мерки, мина и предишният случай с месечна давност, когато средношколци едва не убиха момче от горните класове насред централно столично училище.


Въпреки че секторът на информационните технологии и комуникациите е с най-голям ръст в България – 20% при среден за държавата около 2 на сто, образователната система продължава да се прави, че не разбира спешната нужда от подготвени кадри за невероятно развиващия се сектор, алармираха пред БНТ от съсловната организация.


И Брюксел за пореден път ни попари с лоши новини. Министър Игнатов сигурно дори не е разбрал, че и младежките проблеми са в абревиатурата на ведомството му. Затова му съобщаваме, че България е с най-голям процент младежи в ЕС, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация. Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%. Това показват предварителните данни на европейската фондация за подобряване качеството на живот, пише в. Сега.


Делът на младите хора без никаква перспектива у нас е почти двойно по-голям от средния за ЕС, който е 12.8%. България губи 934 млн. евро годишно от тези младежи, изчислява фондацията. Държавните разходи са само 6 млн. евро от тази сума. Остатъкът е нереализирани доходи.


Не по-малка е сумата и от изтичащите ежегодно средства за образование в чужбина на младите българи, които са на обратния полюс – могат и искат да получат западна квалификация и да бъдат изключително конкуретоспособни.