Джуров: Като реформатор бях против Людмила и Владко

- Вие се познавате с него още отпреди 9 септември?

- Като партизани. Той беше представител на областният комитет на партията и член на щаба на Първа софийска военно-оперативна зона. Аз бях командир на отряда, след това станах командир на бригадата. Никакви противоречия по време на партизанската борба не сме имали. Той имаше смелостта тогава, като представител на партийното и военно ръководство, да критикува някои постановки за тактиката на партизанското движение. Например беше против механичното прилагане на опита на югославските партизани у нас. Той, а и ние оценявахме, че условията у нас не позволяват да се прилага техния опит – в смисъл на завземане на територии. Той не се страхуваше от това да се противопостави на тия неправилни решения и постановки на на старшото партийно и военно ръководство.

- От страна но Живков имаше стремеж да замаже историята, да си припише повече заслуги?

- Да. Но стремежът му не беше точно да замазва. Стремежът да му се приписва повече дейност и по-отговорна дейност, откровено казано, не беше негова лична инициатива (макар че той я одобряваше), а на средствата за масова информация, на негови близки.

- На някои като Милко Балев (б. р. – член на политбюро и шеф на кабинета на Живков), Левчев (б. а. – поетът, бивш шеф на Съюза на писателите) и т. н.?

- Да, на хора, които имаха в поведението си елемент на блюдолизничество и на венцеславене. Това някак си му допадаше. Но когато стана на въпрос за неговия бюст-паметник в Правец, имахме много сериозен личен разговор с него, след като го бяха построили и след като беше открит.

- И той как реагира?

- Ами положително реагира, защото го внесе в политбюро и беше решен. Вие си спомняте, че след известно време по решение на политбюро го демонтираха.

- Когато сте тръгнали да сваляте Живков, неминуемо вие, Петър Младенов, Георги Атанасов и т. н. сте имали някакви тайни разговори. Къде се събирахте да говорите? Може би на някое безопасно място, за да не разбере той?

- Вижте, най-напред аз съм категоричен по въпроса за понятието преврат. Място за преврат тук няма. Това е закономерна тенденция в развитието на нашата партия като ръководна сила в България. Споделяли сме, много пъти и конкретно по някои въпроси, които бяха на дневен ред в политбюро. Тайни събирания, в истинския смисъл на думата тайни, не сме имали. Но разговори в това отношение, разговори, които в крайна сметка оформиха позицията на реформаторите, сме имали и то нееднократно.