19min.media

Джуров: Като реформатор бях против Людмила и Владко


- А къде – в ЦК ли, вкъщи ли?


- И в ЦК сме разговаряли. По домовете – не. В ЦК сме разговаряли и то не един път. И се оформи тезата на така наречените реформатори.



- Преди няколко години Пенчо Кубадински разказа пред мен нещо интересно – при гласуването в политбюро работата е била на кантар – вие реформаторите сте били четирима, съгласували сте действията си, но и поддръжниците на Живков са били четирима, а въпросът се решил, когато и Кубадински вдигнал ръка на ваша страна. Как стана точно гласуването?


- Ние сме имали много срещи с Живков, на четири очи - аз с него, отделните наши групи също са имали срещи с него.


- Какви групи имате предвид?


- Имам предвид реформаторите. И Георги Атанасов, и Петър Младенов (вземете например писмото на Петър Младенов). И Йордан Йотов, и Димитър Станишев, и т. н. поотделно са имали разговори. Целта на тия наши разговори с него винаги е била да го убедим да си подаде оставката. За да не се стигне до по-неприятни последствия. Това, което Пенчо Кубадински е разказал, е негово мнение. Когато отидохме при Живков на последната ни среща тримата – аз, Йотов и Станишев.


- Значи “чавдарци”?


- Да, “чавдарци”, тримата. Това беше преди заседанието на политбюро, беше много, напрегнато, оживено. В смисъл, че ставаше дума окончателно за оставка. Той се съгласи пред нас тримата. На самото политбюро се постави въпроса и след, откровено казано,  много напрегнати разисквания, се оформиха по същество две становища – едното да се приеме оставката му, второто е – да си остане статуквото. И след това обсъждане се очерта болшинството от 8-9 души. Това са – Младенов, Атанасов, Луканов, Джуров, Йотов, Станишев, Пенчо Кубадински, Начо Папазов и т. н.


- Начо Папазов тогава не беше член на политбюро.


- Не, секретар на ЦК.