19min.bg

Една трета от българите асоциират политик с престъпник

Думите политик, ром, скинхед и бизнесмен са сред най-честите асоциации с "престъпник". Това сочат резултатите от представително изследване на Институт „Отворено общество - София", които бяха представени на кръгла маса на тема „Мерки за ограничаване на езика на омразата в България".


За проучването институтът е въвел работно определение на понятието „реч на омразата", а именно - изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. „Речта на омразата като понятие не е позната, но е трайно вкоренена в българското публично говорене", констатира директорът на Правна програма към института.


Общо 47% от анкетираните са заявили категорично, че през последната година са чували реч на омразата. 1/4 от тях са чували изказвания, които не просто представляват израз на заплаха спрямо малцинства, но потенциално могат да доведат до извършване на насилие спрямо малцинствените групи.


От обидни изказвания са се засегнали 10% от респондентите, а 4% са се почувствали лично заплашени. 13 % от хората са чували изказвания, които са оставили впечатление у тях, че ако се извърши престъпление срещу представител от малцинства, деянието е оправдано или по-слабо укоримо.


Определени обществени групи са по-чувствителни към езика на омразата. Езикът на омразата се разпознава най-вече от столичани (55%), от младите между 18-29 г. (56%) и висшистите (57%). Сравнително висок е и делът на ромите, които разпознават речта на омразата - 51%. 38% заявяват, че са чували негативни слова по адрес на турците, което може да означава, че има по-малко „реч на омразата" срещу турците.


Циганите остават най-честият обект на речта на омразата, според 90% от респондентите. След тях най-често под обстрела на омразно говорене попадат етническите турци, хомосексуалистите, мюсюлманите, евреите и чужденци.


Интересно е, макар и само според 4% от анкетираните, че жените също са класирани сред обектите на изразяване на омраза.


Оказва се, че речта на омразата не е еднакво разпределена в цялата страна.


2014 г. бележи нарастване на разпространението на реч на омразата срещу чужденците - около 20 % заявяват, че са чували изказвания срещу чужденци. Според Иванова този факт е свързан с притока на бежанци и имигранти в страната като резултат от продължаващия военен конфликт в Сирия. Този проблем засяга по-остро областите около София и Южен централен район за планиране.


Именно по тази причина те трябва да са приоритетни за прилагане на активни кампании за ограничаване на речта на омразата. „Неправителственият сектор може да каже , че нещо е редно или не, но действията трябва да дойдат от политическата класа", смята Иванова.


Любопитен е въпросът с асоциациите, които предизвиква думата „престъпник". 32% от хората я свързват с политиците, 22% с циганското малцинство, 12% със скинхед, а 13% с бизнесмен.