ЕК иска 70% имунизирани до лятото, но България няма как да го направи

           Държавите в ЕС да се стремят до март месец да ваксинират 80% от хората над 80 г., здравните и социални служители, а до лятото - 70% от пълнолетното си население. Тези, меко казано, амбициозни препоръки към страните членки одобри Еврокомисията, като част от усилията за създаване на общ фронт срещу пандемията в ЕС, пише capital.bg. Те ще бъдат обсъдени в четвъртък на среща на европейските лидери редом и с други препоръки - за изработването на своеобразен паспорт за имунизиране срещу COVID-19 и за усилено проследяване на различните му щамове на вируса. Темата за имунизационните паспорти беше повдигната от гръцкия премиер, но консенсусът по нея изглежда труден - държавите, които са заявили малко ваксини, вероятно ще наложат решение без особени последствия. Паспорти може и да има, но свободата на придвижване категорично няма да бъде ограничена за хората без тях.

 Целите са формулирани като препоръки, които държавите могат да пренебрегнат, а не като задължения по две причини. ЕС няма правомощия да налага подобни задължения - политиките в здравеопазването са изцяло национален приоритет, а и много страни няма как да ги изпълнят на фона на силно ограничените доставки на ваксини за Европа. Това с особена сила важи за България.
Мисията невъзможна

  Математиката зад невъзможната препоръка е сравнително проста: здравните кадри и служителите в социалните домове, които са включени и в приоритетните групи за ваксиниране са общо около 250 хил. души. Хората над 80 години у нас според НСИ пък са около 340 хил. Или общо - около 590 хиляди. От България се иска да ваксинира 80% от тях, или близо 480 хил. души до март. Дотогава обаче по график страна ни ще е получила ваксини за едва около 154 хил. души (при това, ако графикът за доставките от Pfizer и Moderna бъде спазен, което не е гарантирано). Това не е достатъчно дори и за една трета от препоръчаната цел.
Реклама

Общо взето, невъзможна е и другата цел: 70% от пълнолетното население, или над 4 млн. души, да са имунизирани до лятото. До юли е потвърден единствено графикът за доставки на 1 млн. дози от Pfizer и 500 хил. от Moderna - за общо 750 хил. души.

Принципно тази година България очаква да получи още 2.9 млн. дози (за 1.45 млн. души) от допълнителната поръчка на ЕК към Pfizer и 4.5 млн. от AstraZeneca (за 2.25 млн. души), ако ваксината им бъде одобрена в ЕС, което се очаква да се случи в края на януари.

Разчети за тези доставки обаче няма. Основните количества от тях се очакват предимно през втората половина на годината, макар че някаква част вероятно ще дойде и през второто тримесечие. Председателят на ваксинационния щаб например наскоро съобщи пред БНР, че до юли се чакат 500 хил. дози от AstraZeneca. ЕК пък очаква една четвърт от допълнителната поръчка от 300 млн. дози към Pfizer също да дойде през второто тримесечие. Делът на България нея е 2.9 млн. дози, т.е. до юли може и да получи ¼ от тях, или 730 хил. ваксини (ако се спазва някаква реципрочност).

Тези планове са несигурни, но дори с тях до лятото България в най-добрия случай ще има ваксини за максимум 1.4 млн. души, или за под 25% от населението.

По-розови данни наскоро пък оповести Министерството на здравеопазването, според което за първите шест месеца на годината България е поръчала ваксини, достатъчни за 2.3 млн. души, или 36% от населението. Тези сметки обаче включват поръчките към общо 5 производителя, докато дотук одобрени в ЕС са само два - Pfizer и Moderna, предстои и трети в лицето на AstraZeneca.


Министерството досега не е обявявало ясно кои са другите два производителя. В скорошни отговори на пресцентъра към медии се посочва, че страната ни е предвидила количества за 3 млн души общо и от Sanofi, чийто продукт не се очаква преди края на годината, и Novavax, която е в малко по-напреднала фаза на разработката, но с нея ЕК дори още няма сключен договор - през декември приключиха предварителните разговори. Не става ясно дали тези два производителя са част от оригиналните пет или са в добавка към тях.