ЕК заведе 3 дела срещу България в Съда на ЕС

Европейската комисия заведе дело срещу България в Съда на ЕС затова, че не е транспонирала правилно Директивата относно правото на информация в наказателното производство. Крайният срок за транспониране на директивата от държавите членки беше 2 юни 2014 г.

На 23 септември 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България затова, че не е транспонирала правилно директивата в националното си законодателство. На 28 септември 2023 г. Комисията изпрати мотивирано становище, в което отново изтъкна проблемите, изложени в официалното уведомително писмо.

Според ЕК България все още не е отговорила напълно на опасенията на Комисията, като например неправилното транспониране на приложното поле на директивата по отношение на лицата, които на практика са заподозрени в извършването на престъпление, но срещу които все още не е повдигнато официално обвинение. Това означава, че в България лицата, които са заподозрени, но все още не са официално обвинени в извършването на престъпление, не се ползват от правата, с които разполагат съгласно Директивата, което може да окаже значително въздействие върху справедливостта на съдебния процес срещу тях. Този въпрос от своя страна засяга правилното транспониране на материалните права, предвидени в директивата, като например правото на информация относно правата, което според българското законодателство не се предоставя и на фактически заподозрените лица. Въпреки че България е предприела първи стъпки за справяне с установените проблеми във връзка с правото на декларация за правата в производство по европейска заповед за арест и правото на достъп до материалите по делото, приетите допълнителни мерки все още не са достатъчни, за да се гарантира правилното транспониране на тези права.

В началото на февруари тази година Народното събрание прие поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, които целяха пълното транспониране на Директивата в българското законодателство. Президентът Румен Радев наложи вето върху промените.

ЕК заведе още две дела срещу България в Съда на ЕС. Едното е затова, че страната не е въвела в националното законодателство Европейския акт за достъпността на продукти и услуги за хора с увреждания.

България обяви, че ще предложи законопроект за транспониране на Европейския акт за достъпността и ще го представи на Народното събрание през декември 2023 г., но Комисията все още не е получила официално уведомление от българските органи. Поради това Комисията стигна до заключението, че Европейският акт за достъпността все още не е въведен в българското законодателство.

В Европейския акт за достъпността се изисква ключови продукти и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните комуникации, да бъдат достъпни за хората с увреждания. Това ще спомогне за увеличаване на активното участие в обществото, включително в образованието и заетостта, както и за по-голяма автономност и повече възможности за мобилност на хората с увреждания, наброяващи над 100 милиона европейски граждани. Комисията изпрати на България официално уведомително писмо през юли 2022 г., а впоследствие — мотивирано становище през юли 2023 г. Тъй като България все още не е уведомила за въвеждането на новите правила на ЕС в националното законодателство, Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз.

Другото заведено дело срещу България е затова, че в българския Закон за социалните услуги максималната продължителност на предоставянето на временни социални услуги, като консултантски услуги или услуги по застъпничество, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи, е ограничена на шест месеца годишно. Това означава, че българският закон за социалните услуги е в нарушение на член 16 от Директива относно услугите на вътрешния пазар и на членове 56 и 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Държавите членки не могат да определят максимален срок за временните услуги. Концепцията за временно предоставяне на услуги се основава на няколко различни аспекта, като продължителност, редовност, периодичност или непрекъснатост на услугите. Освен това, държавите членки не могат да изискват от икономическите оператори да установяват място на стопанска дейност на тяхна територия с цел услуги.

През юли 2019 г. Комисията изпрати първо официално уведомително писмо, последвано от мотивирано становище през юли 2020 г. България призна нарушението още през 2020 г., но оттогава не е предприела действия, за да гарантира спазването на правото на ЕС, въпреки ангажиментите си да приеме нормативен акт, отменящ оспорваната разпоредба. Тъй като България продължава да е в нарушение на правилата на ЕС, Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз.