Експерт: България не чака споразумение за „Набуко“, а действа превантивно
България, не дочаквайки споразумението за газопровода „Набуко“, реши да предприеме превантивни мерки, за да се презастрахова от възможни неуспехи. В този контекст може да се разглежда неочакваната визита на 22 януари на българския президент Георги Първанов в азербайджанската столица Баку, коментира политологът Илгар Вализаде, цитиран от БГНЕС.
Той припомня в коментар пред агенция „Новости“, че в началото на следващата седмица в Будапеща ще се проведе среща на страните-участнички в проекта за газопровод „Набуко“, сред които е и България. Вализаде отбелязва, че тема на разговорите на Първанов са „доставките на газ за тази балканска страна и проектът „Набуко“. „Предполагаемият обем на доставки за България – 1 милиард куб.м. газ. През миналата година България изрази готовност да купи от Азербайджан това гориво и, както по всичко личи, София възнамерява да резервира за себе си заявените обеми газ в навечерието на срещата в Будапеща. Но, съдейки по информацията, с която разполагаме, главната тема на преговорите на Първанов с Алиев са били доставките на газ за Балканите. С тази цел в най-скоро време се набелязва подписването на транзитно споразумение с Турция, през територията на която „синьото гориво“ ще се транспортира до Балканите“, посочва Вализаде. Той предупреждава също така, че „България, а и всички останали членки на ЕС, имат немалко основания за безпокойство“. Експертът има предвид неотдавнашното изявление на турския премиер Реджп Таип Ердоган, че Турция ще подкрепи „Набуко“, само ако спрат пречките за членството на Анкара в Европейския съюз. „И днес Турция действително е способна не само да прави такива резки изказвания, но и на резки завои. Волю-неволю се набиват на очи аналогии с неотдавнашния газов конфликт между Русия и Украйна“, коментира Вализаде. Той обръща внимание на факта, че „Турция в контекста на изказването на Ердоган може да се разглежда като потенциална „Украйна“ за „Набуко“. Новите газови тръби са нужни на Европа без съмнение, но нужни ли са на Европа нови „Украйни“ към тези тръби?“. Илгар Вализаде още веднъж призовава внимателно да се анализира проекта „Набуко“, особено при отсъствието на необходимите количества газ за напълването на тръбата, чиято проектна мощност е 31 милиарда куб.м., както и на високата цена. „Газовата война между Русия и Украйна застави Европа да пришпори своите усилия за форсирането на политическите договорености за „Набуко“, чиято проекта цена от деня, в който бе обявена, нарасна 1,5 пъти и достигна 7,9 милиарда евро, а приблизителната дата за неговия пуск в експлоатация бе отложена с четири години“ от 2011 за 2015 г., отбелязва анализаторът. „В условията на криза реализацията на проекта трябва да изглежда максимално оправдана, иначе мобилизацията на гигантските средства може да се окаже напразно разточителство. И това е меко казано. Изчислено е, че за строителството на газопровода „Набуко“, дълъг 4 хиляди километра, ще са необходими 2 милиона тона стомана, 200 хиляди тръби и над 30 компресора, без да включваме привличането на огромно количество специализирана техника и работна сила“, добавя Вализаде.