19min.media

Ердоган затвори групата на в.Миллиет

     Къде си, Гого Лозанов и ти, Бетинке Жотева, да се възмутите от едно истинско поругаване на правата на човека и на свободното слово в братска вам Турция? По искане на прокуратурата в Анкара бе преустановена дейността на мощната медийна група Коза-Ипек холдинг, най-известната с влиятелния си вестник Миллиет. През нощта на понеделник срещу вторник журналистите изнасяха личните си вещи.
Съдът реши да бъдат затворени телевизиите Каналтюрк и Бугюн, както и вестниците Бугюн и Миллиет, а също и радио Каналтюрк, предаде БГНЕС.



 Според заключението спирането на всичките медии на групата се налага „заради докладите на попечителите с извода, че дружествата-издатели са губещи”. По идея частната собственост е неприкосновена и загубите на частна фирма са проблем на собственика й. На практика почти всички медии в света са губещи – в ЕС, в България, но също и в САЩ например.
В съобщение след полунощ също опозиционният в. Хюрриет, чиито двама шефове бяха арестувани заради разследванията за търговия с оръжие на рижема на Ердоган с ИДИЛ,  цитира статуса в Туитър на президента на медийната група Акън Ипек, който обаче казва: "Ипек медия беше една от най-влиятелните и ценни медийни групи в Турция. Отстоявахме демокрацията, универсалното право и правата на човека, и идеята за свободата на мисълта. Сега ни затварят“.



  Още през деня работещите са били предупредени за възможната забрана на медиите, но за това Съветът за радио и телевизия не е бил уведомен, което твърди членът на УС Есат Чиплак.



Репресиите спрямо Ипек медия груп започнаха през есента на 2015 г., когато полицейски части буквално завзеха офисите на вестниците Бугюн и Миллиет като разбиха входните врати на сградите и въведоха синдици. Те пък уволниха след седмица 58 водещи журналисти по простата причина, че не можаха да им наложат да мълчат и да не пишат онова, което мислят.



 Тогава бяха отстранени генералният директор на телевизия Бугюн Тарък Торос и главният редактор на едноименния вестник Ерхан Башюрт. Те бяха насилствено принудени да подпишат оставките си, но по-късно синдиците осъзнаха, че актът е незаконен и имената им бяха извадени от списъка на нарочените за уволнения.