ЕС може да не признава европейските ни заповеди за арест
Европейският съюз може да спре да признава издадените от българската прокуратура заповеди за арест.
Такова предполагаемо несъответствие при правата на издирван в ЕС да се защити в България стигна до Съда на Европейския съюз. На практика то се занимава с въпроса защо е позволено без какъвто и да било съдебен контрол български прокурор да издаде Европейска заповед за задържане, български гражданин да бъде арестуван в друга страна и държан там, докато местен съд разгледа основанията на българското искане (а това понякога може да продължи месеци наред), и го предаде на България, където най-после той може да оспори тази заповед. Ако при тази първа среща със съда тя се окаже неoснователна, щетите и изгубеното време си остават за сметка на издирвания.
И главният правен експерт на съда на ЕС препоръчва на съдиите да постановят, че законът в България създава точно такъв проблем.
Европейската заповед за арест е акт, издаден от компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, за задържане и предаване от друга държава членка на търсено лице с цел провеждане на наказателно преследване или изпълнение на наказание лишаване от свобода, или на мярка, изискваща задържането му. Процедурата за България е регламентирана в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЗА).
Европейските заповеди за арест се издават за издирвани в рамките на ЕС граждани по две причини - за да бъдат предадени на българските органи и разследвани за престъпления или да бъдат върнати за изтърпяване на влязла в сила присъда.
Европейските заповеди за арест в България се издават от прокурор и законодателството не предвижда съдебен контрол.
"Българската процедура за издаване на европейска заповед за арест от прокурор по време на досъдебната фаза на наказателното производство според мен не отговаря на изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита", посочва в становището си генералният адвокат Ришар дьо ла Тур, публикувано на 11 февруари 2021 г. Той цитира съдебна практика и дава примери с издаването на Европейска заповед за арест във Франция и Швеция.
"Когато национална заповед за арест е издадена от прокурор, както е в българската процесуална система на досъдебния етап на наказателното производство, издирваното лице трябва да може веднага след ареста си в изпълняващата държава-членка да заведе дело пред съд в издаващата държава-членка, така че този съд да може да се произнесе относно законосъобразността на ареста и задържането му съгласно законодателството на тази държава-членка, като отразява какво би се случило, ако това лице е било изправено пред съд в максималния срок от 72 ч. за случаите, когато националната заповед за арест е издадена от прокурора", посочва генералният адвокат.