19min.media

ЕСПЧ отхвърли като недопустими жалби на Иво Прокопиев и Ценко Чоков срещу България

Европейският съд по правата на човека отхвърли като недопустими жалби на Иво Прокопиев и Ценко Чоков срещу България. Решенията, публикувани на 3 октомври, са пробив по българските дела пред ЕСПЧ, основно поради доброто развитие на практиката на националните съдилища и ефективността на различните средства за защита по гражданскоправен ред, така че вредите от нарушения на основни права да бъдат обезщетявани на национално ниво, посочват от Министерството на правосъдието.

Делото „Прокопиев и др. срещу България“ е образувано по две жалби, подадени през 2018 г. и 2020 г. Основното оплакване е за нарушение на правото на собственост във връзка с наложени обезпечителни мерки по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г.

Обезпечителните мерки са наложени от Окръжен съд - Бургас и от Софийския градски съд по искания на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество след нейни проверки, образувани във връзка с наказателни производства. Едното приключва с оправдателни присъди, второто е прекратено, наложените обезпечения са отменени. А през 2022 г. Иво Прокопиев подава искови молби за обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу прокуратурата.

Първото приключва на 11 април 2024 г., като е присъдено обезщетение от 40 000 лв. за неимуществени вреди и 2400 лв. за имуществени. Второто все още е висящо, но с решение от 22 април 2024 г. първоинстанционният съд присъжда обезщетение от 25 000 лв. за неимуществени вреди и 66 000 лв. за имуществени, разходи и разноски.

ЕСПЧ заличава жалбата в тази част, защото въпросът вече е решен на национално ниво. Съдът не се произнася по Закона от 2012 г., тъй като вече го е направил в делото „Йорданов и др.“.

В „Прокопиев и други“ съдът се позовава също на свое скорошно решение по делото „Златанов срещу България“ и отбелязва, че „…в България Конвенцията е част от националното право и че националните съдилища са проявили тенденция да се ангажират по-пълноценно с аргументи, основани на Конвенцията.“

ЕСПЧ е отхвърлил и оплакванията на жалбоподателите за нарушение на презумпцията за невиновност и правото на личен живот, поради неизчерпване на съществуващите и очевидно ефективни вътрешноправни средства за защита.

Жалбата на Ценко Чоков е за нарушаване на презумпцията за невиновност е във връзка с изказвания на ръководител на апелативната специализирана прокуратура и на главен секретар на МВР на пресконференция през 2016 г. Двамата изнасят подробности по водено разследване срещу бившия кмет на Галиче и относно начина на действие на твърдяна организирана престъпна група. Жалбоподателят е осъден с окончателно решение от 11 юли 2022 г. на Върховния касационен съд.

В това дело ЕСПЧ припомня, че презумпцията за невиновност е сред елементите на справедливия наказателен процес. Но следва да се прави разлика между решения или изявления, които отразяват чувството, че съответното лице е виновно, и тези, които са ограничени до описание на „състояние на подозрение“ и чиято цел е да информират обществеността.

По отношение на изявленията на прокурора съдът намира оплакването за явно необосновано – той е давал информация по хода на разследването, като с думите си не е поставил под съмнение презумпцията за невиновност на жалбоподателя.

Що се отнася до изявленията на главния секретар на МВР, ЕСПЧ приема възражението на българската страна за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и по-конкретно – чл. 49 от ЗЗД (непозволено увреждане), което бе подкрепено с примери от съдебната практика, налични и ефективни към датата на подаване на жалбата.
 

Легендите за названието на Черно море се оказват романтична измислица. Не го наричаме така, защото било негостоприемно или отнемало много животи на моряци.

Причината за колоритното обозначаване на нашето море е също толкова проста и неромантична, както и за наричането на Бяло.

За какво иде реч?

В географската и военната практика на Османската империя, поради не особено голямата грамотност не само на войниците, но и на много от техните началници, особено на ниско и средно ниво, се приема определянето на посоките на света с цветове.

Така Северът е представен от черно, Западът - от бяло, Югът – от червено и т.н.

Както се сещате, разположеното на север от Истанбул море по тази причина остава записано като Черно. Съответно – намиращото се на запад от столицата на Османската империя се оказва Бяло – днес вече никой не го нарича така, освен нас, пък и тогава става въпрос за цялото Средиземно море, а Червено море е в южния край на империята – мие Арабския и Синайския полуостров.

 

Михаил Първанов