Еверест става все по-висок и има необичайна причина за това
Учени смятат, че са открили обяснение за продължаващия растеж на връх Еверест, предаде Ройтерс. Най-високият връх на Земята, извисяващ се на 8848 метра, все още увеличава височината си със средно 2 мм годишно.
Докато той и останалите върхове в Хималаите продължават издигане още от формирането си преди 50 милиона години, когато Индийският субконтинент се сблъсква с Евразия, Еверест нараства повече от очакваното само поради това.
Сега учените смятат, че знаят причината за това и тя е свързана с монументалното сливане на две близки речни системи.
Еверест се е издигнал с около 15-50 метра на височина поради тази промяна в регионалната речна система, като реката Коши се е сляла с Арун преди около 89 000 години, смятат изследователите. Това означава издигане с приблизително 2 милиметра на година.
Според тях действащият геоложки процес включва издигане на земните маси върху земната кора, когато теглото на повърхността намалява. Кората, най-външният слой на Земята, по същество е върху мантията от гореща, полутечна скала.
В този случай обединяването на реките - Коши подчинява Арун, тъй като коритата им се променят с течение на времето - води до ускорена ерозия, отнесла огромни количества скали и почва, което е повлияло на региона в близост до Еверест.
Този процес "може да се оприличи на плаващ обект, който променя положението си, когато се премахне тежестта“, казва Джин-Хен Даи от Китайския университет по геонауки в Пекин. Той е сред ръководителите на изследването, публикувано в изданието "Nature Geoscience".
"Когато се премахне тежък товар, например лед или ерозирала скала от земната кора, почвата бавно се надига в отговор, подобно на лодка, която се издига във водата, когато е разтоварена, обясни Даи.
Основният пролом на обединената речна система се намира на около 45 км източно от Еверест. Изследователите, които използват цифрови модели за симулиране на еволюцията на речната система, изчисляват, че този процес е причина за около 10 на сто от годишния ръст на Еверест. Това обаче не е характерно само за Хималаите.
"Класически пример е Скандинавия, където почвата все още се издига от топенето на дебелите ледени покривки, покриващи региона по време на последния Ледников период. Този процес продължава и днес, засягайки крайбрежията и ландшафтите, хиляди години след оттеглянето на ледовете", казва Даи.
Съседните върхове, включително Лхотце, четвъртият по височина в света, и Макалу, пети по височина, също получават тласък от същия процес. Лхотце се издига с темп, подобен на като този на Еверест. Макалу, разположен по-близо до Арун, има малко по-висока степен на издигане, отбелязва Ройтерс.
"Това изследване подчертава динамичната природа на нашата планета", казва изследователят.