19min.bg

Еврочленството не означава само милиарди от еврофондове: Йотова

        България не трябва да бъде просто ползвател на европейски средства. Европейското членство означава активно участие при формирането на европейските политики. За да не живеем с чувството на хора от периферията от Европа, трябва да знаем какво искаме и да го отстояваме. Тази теза вицепрезидентът Илияна Йотова изрази пред курсистите в Национална програма „Управленски умения“ на Българско училище за политика „Димитър Паница“, предаде bstv.bg. Вицепрезидентът е редовен гост-лектор в училището. Представители на местната и изпълнителната власт, на неправителствения сектор участват в курса.

Според Илияна Йотова за предлагания възстановителен план в ЕС е необходима сериозна дискусия на различни нива, с активното участие на гражданското общество. Всяка държава трябва да изготви до есента своя национална програма и за да може България да отстоява тази програма на европейско ниво, трябва да има национален консенсус. По думите на вицепрезидента този план е възможност за страната ни да рестартира икономиката си, като заложи на няколко ключови приоритета на развитие. За Илияна Йотова по-важен е разговорът не за големите суми, а за ефективността на средствата. Вицепрезидентът постави въпроса за отворената икономика на България и зависимостта ѝ от големи компании извън страната в контекста на все по-капсулиращата се европейска икономика.

„Кризата с COVID-19 показа на рентген проблемите на Европа и на всяка държава членка, които години наред оставаха скрити“, подчерта вицепрезидентът. Илияна Йотова изтъкна дълбоките и дълготрайни последствия от кризата – не само здравни, но и политически, икономически, социални. „През 2009 г. бе отбелязан най-големият срив в БВП на съюза – спад с малко повече от 4%. За края на 2020 г. се очаква спад с повече от 8%. Почти двойно в сравнение с финансовата криза отпреди 10 години“, посочи вицепрезидентът.

В изказването си Илияна Йотова открои основните предизвикателства пред Европа – Брекзит, приемането на многогодишния бюджет на ЕС, миграцията, климатичните промени, цифровизацията. „Приемането на Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. закъснява много, а и се наслагват допълнителни проблеми като дупката от 84 млрд. евро заради напускането на Великобритания. Формирането на повече приходи и по-конкретно на собствени приходи за ЕС, общоевропейски данъци за технологични компании, общоевропейски дълг, размерът на вноската на държавите членки са само част от дълга и сложна дискусия, която очакваме да получи определени контури на предстоящата само след няколко дни среща на върха в Брюксел – на живо след няколко месеца прекъсване“, заяви вицепрезидентът.

Илияна Йотова прогнозира много висока социална цена на настоящата криза и отново настоя за наказателни процедури не само за прекомерен бюджетен дефицит, но и за нарушаване на социални права и ръст на безработицата. Според вицепрезидента е необходима специална програма за младежка заетост. „За страна като България, с най-висок процент неработещи и неучещи млади хора, това е абсолютно задължително“, посочи вицепрезидентът.