19min.bg

Европрокурорите у нас стават самостоятелна бойна група

Европейските делегирани прокурори (ЕДП) в България стават самостоятелна институция. Това предвиждат промени в Закона за съдебната власт, пуснати за 14-дневно обсъждане от Министерството на правосъдието. Тази самостоятелна структура на ЕДП ще се води към прокуратурата, но неин шеф ще бъде делегиран прокурор, посочен от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши.




Делегираните прокурори са български магистрати, които работят на местна почва по делата от компетентността на европрокуратурата - за крупни измами и злоупотреби с европейски средства.



Квотата на България е за 10 ЕДП и в момента има едно свободно място, след като Кьовеши не одобри редица от номинираните от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.



Точно по нейно настояване става и отделянето на българските ЕДП от пряката власт на главния прокурор Иван Гешев. Кьовеши никога не е казвала в прав текст, че няма доверие на Гешев, но много пъти е давала да се разбере, че има особено мнение за него.




За да могат и физически да се отделят от прокуратурата, Министерският съвет ще предостави за ЕДП подходяща сграда. Там те ще имат самостоятелна регистратура и деловодство. Средствата за това ще дойдат от бюджета на съдебната власт. Висшият съдебен съвет ще определи каква ще бъде степента на разпоредител с бюджет на ръководителя на структурата. Тя ще има и отделна администрация.




Освен съдебния закон, се променят и Законът за специалните разузнавателни средства и НПК.



Целта е изрично да се уреди правото на българския европейски прокурор, който работи в централата в Люксембург, както и на ЕДП да искат използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните данни и веществени доказателствени средства по дела.




"Очакваните резултати от приемането на законопроекта са осигуряване на необходимите условия, които ще позволят на Европейската прокуратура ефективно да изпълнява възложените й функции", пише в мотивите към законопроекта.



От тях става ясно, че към момента европрокуратурата работи по над 120 сигнала за злоупотреби с евросредства в сферите на земеделието, строителството, здравеопазването и инфраструктурата.



С това се обяснява и скъсеният срок за обществено обсъждане на предлаганите промени - приоритетно да се предприемат мерки за улесняване на ЕДП да изпълняват функциите си в България.