Еврошефка: 10 години се мотаете с корупцията
От 10 години пристигат едни и същи отчети за неефективност на правосъдна система на България, това заяви председателката на Комисията по бюджетен контрол на Европарламента Ингеборг Гресле, която е член на германската ХДС – партията на Меркел, партньор на ГЕРБ в ЕНП. Гресле заяви, че и от сън да я вдигнат тя ще знае съдържанието им.
Още от момента на присъединяването им в ЕС единствено за България и Румъния бе въведен унизителният контрол за върховенство на закона чрез Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). 10 години по-късно двете страни са на различно равнище по справяне с корупцията и с реформата на съдебната система. Северната ни съседка се доближава до европейските стандарти и трябва да запази резултатите си. България обаче не може да се похвали с подобни успехи. Страната ни продължава да е с високи нива на корупция и ниска ефективност на съдебната система. Това сочи проучване, поръчано от Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент.
В доклада също се посочва, че "продължаващото влияние на изпълнителната власт" има негативно влияе върху съдебната система на България. Като най-слаб е определен напредъкът в борбата с корупцията, на която са отделени над сто страници.
Единствената отчетена позитивна промяна на страната ни е отчетена в борбата с организираната престъпност. "Историческите проблеми с големите силови групировки са преодолени и понастоящем се работи за справянето с обичайната организирана престъпност и престъпленията на белите якички", се казва в документа.
Независимата румънска евродепутатка Моника Маковей, която е бивш министър на правосъдието, направи сравнение между двете страни. В Румъния има осъдени 13 министри за корупция, 90 депутати и 88 магистрати, докато в България няма осъденичиновници от подобно високо равнище. От българска страна никой не представи точни данни за произнесени ефективни присъди срещу висши функционери.
Изводът от доклада е, че е необходимо да бъде запазен мониторингът върху България, а Румъния трябва да запази резултата от проведените реформи. Наблюдението ще продължи под друга форма, като има три възможни варианта за това. Първо: необходимо е да се предоговорят целите и показателите с националните правителства, след което Комисията да изготви конкретни препоръки с фиксирани срокове за изпълнението им. Второ, като вариант се разглежда и въвеждането на "облекчен" вариант на МСП в целия ЕС. И трето, да бъде въведена рамка за прилагане на по-систематичен мониторинг на корупцията. Съществуващият механизъм на т. нар. европейския семестър използва за координиране на икономическите политики в ЕС би могла да бъде адаптирана за сферата на правосъдната реформа.
Опитът с България и Румъния доведе европейските чиновници до извода, че подобен мониторинг трябва да бъде задължително условие от предприсъединителния процес за всяка нова страна кандидат-члена за ЕС.