Евросоциалисти: Инвестициите в ЕС са на опасно ниски нива

Ако европейският бюджет за 2014-2020г. не получи шанс да инвестира в Съюза, ще загубят всички - и бедни, и богати, според Ханес Свобода, председател на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, Ивайло Калфин, докладчик на Европейския парламент за бюджета на ЕС за 2014-2020г., Йоран Фарм, координатор в Комисията за бюджети

Напрежението в преговорите за следващия многогодишен бюджет на Европейския съюз за 2014-2020г. се покачва. Няколко крайни, предимно десни, правителства - обсебени от идеята за стягане на колана на икономиите до последната дупка, държат в заложник Съвета на министрите на ЕС. Те отказват да приемат бюджет, който отговаря на предизвикателствата, пред които е изправен Съюзът и обвиняват Европейския парламент в безотговорно харчене по време на криза.

Спорът обаче изобщо не е за парите, защото европейският бюджет е само 1% от европейската икономика. Истината е другаде. Малка група от по-богатите членки на ЕС, повечето управлявани от евроскептични правителства, изграждат съюз, целящ по-нататъшно намаляване на ролята на ЕС чрез свиването на неговите бюджетни ресурси.

Във времена на растящ евроскептицизъм и силни призиви за национализъм и за затваряне на границите, исканията за безмилостни бюджетни съкращения застрашават успеха на вътрешния пазар, икономическото възстановяване и в крайна сметка бъдещето на Европа.

Може би за някои призивите ЕС да намали бюджета си във време на криза и да живее по същите мерки за икономии, като държавите-членки, да изглеждат логични. Но реалността е далеч по-сложна.

Ние, социалдемократите, не вярваме, че самоцелното затягане на коланите е изход от кризата. Това, от което се нуждаем е балансиран подход, особено предвид факта, че инвестициите в Европа, които спадат още отпреди нейното започване, вече са на опасно ниски нива.

В повечето страни и региони на Европа не би имало публични инвестиции, ако не бяха европейските фондове. Ето защо ние защитаваме инвестирането в растеж и работни места на европейско ниво, така както е залегнало във вече одобрени от държавите-членки политики, като стратегията "Европа 2020". Няма съмнение, че колективните усилия за излизане от кризата са много по-ефективни от всяка национална политика.

Дори и с ограничените си средства, бюджетът на ЕС е преди всичко бюджет на солидарност, на инвестиции, на създаването на работни места и растеж; бюджет за научни изследвания и иновации, за инфраструктура и за догонване в по-бедните региони на Европа. А понеже европейските средства привличат и други инвеститори, всяко европейско евро по-малко, означава няколко евро по-малко инвестирани в европейското развитие.

Не само страни като Гърция, Испания, Италия и България се нуждаят от европейските средства. Много региони в по-богатите държави-членки, също се възползват от тези инвестиции, включително Уелс, източните провинции на Германия или северната част на Швеция.

Бюджетът на ЕС не е игра, когато някой трябва да загуби, за да спечели друг. Голяма част от средствата, инвестирани чрез кохезионната политика на ЕС, се връщат обратно в производството, строителството или в консултантския бизнес в по-богатите страни от ЕС. Всички печелят от бюджета на ЕС, но бедните страдат най-силно, когато той недостига. 

Наскоро публикувани официални данни показват, че България би постигнала три пъти по-малък икономически растеж само през миналата година, както и че 56 000 българи са намерили или запазили работата си, благодарение на европейските проекти. До 2015 г. БВП на страната ще е с 9,3% по-висок, отколкото, ако икономиката ни не можеше да разчита на европейската солидарност.

С две думи, дългосрочният бюджет на ЕС е инструмент за инвестиции в подкрепа на развитието и стратегическо европейско сътрудничество през следващите седем години. Европейският бюджет, за разлика от националните не може да прави дефицити и не произвежда дълг. 94% от него се инвестира в държавите-членки за създаване на европейска добавена стойност, като и за да говори ЕС с един глас на световната сцена. Няма национален бюджет, който да успява да задържи в рамките само 6% издръжката на администрацията, както това прави европейският.

Чрез Договора от Лисабон държавите-членки вмениха на ЕС редица нови задачи, включително грижата за създаване на растеж и работни места чрез целите на стратегията "Европа 2020, на нови финансови надзорни органи, поемането на ангажименти в енергетиката и борбата с климатичните промени, по охраната на границите, за миграцията, за засилването на ролята на ЕС в света и за постигането на Целите на хилядолетието за развитие на ООН.

През юни държавните лидери от ЕС приеха "Пакт за растеж", който наред с всичко друго, изисква 55 млрд. евро в подкрепа на малките и средните предприятия и борбата с младежката безработица. Не е сериозно да се вземат такива решения и след това да се казва: "Няма да платим"!

Никой не отрича, че ЕС трябва да подхожда разумно към допълнителните разходи и че ефективността и качеството на изразходването на средствата трябва да бъде подобрено. Но е ясно, че има и сериозни доводи да се отхвърлят аргументите на няколко консервативни правителства в по-богатите държави-членки. Повече икономии чрез съкращения в бюджета на ЕС не са решение за кризата. Ако ние не инвестираме в Европа сега, от това ще загубят всички - и бедните, и богатите.