Еврото – икономическият убиец на България

личен опит или информация от „първа ръка“ за огромните сътресения при цените на стоките от първа необходимост в първите години след приемане на еврото в други държави. Официалните данни сочат между 10% и 30% ръст на цените на храните в първите 2 години, който се обяснява със спекулации от страна на търговците и закръгляне на цените нагоре. Всеки четвърти българин или 1.6 милиона души живеят под прага на бедността и е немислимо да оцелеят при подобен финансов удар.
Валутният борд е апетитна хапка за мафията в България - курсът на лева към еврото в момента е фиксиран на 1.95583 и се гарантира от резерв от около 45 млрд. лева. Влизането в еврозоната означава премахване на валутния борд, прехвърляне на част от този резерв към ЕЦБ, а другата част от него ще остане на разположение на правителството, което и да е то. Докато България не се е справила с високите нива на корупция, то има реален риск да бъдат източени десетки милиарди лева при влизането ни в еврозоната и закриването на валутния борд. В допълнение, премахването на борда ще разреши на правителството (което и да е то), да започне да тегли заеми.
Ще плащаме дълговете на други държави. Влизането в еврозоната означава и влизане в Европейския механизъм за стабилност, който бе създаден след икономическата криза в Гърция. Неговата цел е да субсидира задлъжнели държави, като за целта всяка държава-членка плаща годишна вноска към общ фонд за стабилност. По изчисления на икономическия институт към БАН, България ще плаща на година над 1 млрд. лева вноска. С най-голям дълг и съответно със субсидия към този момент са Гърция, Италия, Испания и Португалия. България няма да получава средства, защото държавният ни дълг е под 30% от БВП и е далеч под средните нива за еврозоната (над 80% от БВП). Има и клауза, която ни задължава при финансова криза да отделим за периода на кризата до 15% от БВП, което в нашият случай са около 15 млрд. лв. Това е практически невъзможно при централен бюджет от 30 млрд. лв. Тази клауза означава заробване на България и абсолютна зависимост от ЕЦБ.
“Ще влезем в клуба на богатите, ама друг път!” - Един от основните аргументи е, че еврозоната води до икономически просперитет, но това твърдение не се подкрепя от никаква официална статистика. Няма държава, която да е повишила скоростта на развитие на икономиката си след влизане в еврозоната. Всички запазват ръст на БВП от около 1-3%.
Ще имаме стабилност на банковата система, ама друг път! - Вторият известен аргумент, който ни се натрапва е, че ще има стабилност на банковата система и фалитите на банки ще станат практически невъзможни. Тук е напълно достатъчно да отбележим, че ЕЦБ по никакъв начин не успя да предотврати фалита на банки и икономическата криза в Гърция, като ги остави да задлъжнеят и в момента държавния им дълг е над 200% спрямо БВП. В Италия се случи нещо подобно - техния дълг към момента е 150% спрямо БВП. Това са държави с практически фалирала банкова система и икономика.
Задължени сме да приемем еврото чрез Маастрихтския договор. Факт е, че България с влизането си в ЕС се задължава да приеме еврото, но това, което не ни казват е, че всяка държава има правото да избере кога да приеме еврото. На практика, България може да не влезе в еврозоната още хиляда години и няма да наруши договорните си отношения. Изборът е само наш!
Няма връщане назад! Не е предвиден механизъм за излизане от еврозоната, което значи, че ако решим да си върнем валутата и монетарната независимост в даден бъдещ момент, то ще трябва да създадем прецедент и вероятно ще отнеме поне 5 години.
Това са някои от основните аргументи, защо България не трябва да приема еврото и да се отказва от българския лев. Не става въпрос просто за патриотично чувство, а за реален прагматизъм. На практика ползи почти няма, а рисковете са сериозни, мащабни и необратими.

Купуването и продаването на гласове е престъпление