Фалитът на Италия помпа инфлация и клати еврото, баш преди да влезем в зоната: Топикономист

"Европейската централна банка свика извънредно заседание, което не се беше случвало от началото на пандемията през март 2020. Поводът не беше инфлацията, а огромният скок в лихвите по държавните облигации на страни от еврозоната, особено Италия (б.р. най-голямата банка у нас е италианска собственост и в момента ударно изнася пари от България, а по ирония на съдбата до февруари премиер в Рим е прехваленият бивш шеф на ЕЦБ Марио Драги).

Разликата (това, което икономисти/финансисти наричаме на жаргон "спред") между лихвите по италианския и немския дълг започна да достига много сериозни размери, което се случваше и с Гърция, което е проблем, защото силно задлъжнелите държави някак си трябва да могат да рефинансират задълженията си с нови облигации.

Ако поради твърде огромен скок в лихвите е финансово нерентабилно за тях да емитират нов дълг, то те вървят към неплатежоспособност. При всички случаи става дума за фискална и икономическа криза.

За да предотврати такъв сценарий, ЕЦБ в сряда обяви, че вдигането на лихвите по заемите и депозитите, които частните банки ползват в ЕЦБ ще продължи по план, но програмата за изкупуване на държавни облигации в еврозоната ще бъде частично запазена (б.р. дни по-рано беше заявено обратното). Ще бъде запазена конкретно за "проблемните" страни членки като Италия. За такива като Германия изкупуването спира след края на този месец.

На обикновен език това значи, че ЕЦБ на практика ще преразпределя фискален риск от държави като Италия към такива като Германия. Именно това де факто преразпределение е, което предизвика успокоение на пазарите за държавен дълг - спредът между италианските и немските бондове веднага започна да пада.

ЕЦБ обяви, че усилията в борбата срещу "фрагментацията" на държавния дълг в еврозоната ще продължат и скоро ще обяви конкретен инструмент в тази посока.
Но на практика всичко това означава едно - поради слабостта на определени икономики в паричния съюз, ЕЦБ трябва да продължи да печата пари (поне частично), за да намали, колкото е възможно, риска от нова дългова криза.

Това от своя страна носи нови проблеми.
Първо, и в краткосрочен план най-съществено, може да е пречка пред опитите им да ограничат инфлацията. Подкрепата, която ЕЦБ сега ще окаже на държави като Италия ще им позволи да поддържат по-високо ниво на държавни разходи, отколкото биха поддържали иначе.

Държавните облигации са основен източник на обезщетения (collateral) за банките и ако тяхната стойност се поддържа от централната банка, това държи ликвидността във финансовата система (и съответно паричното предлагане) по-висока отколкото щеше да е иначе. При равни други условия, това със сигурност е проинфлационно.

Но най-важното заключение от всичко това е, че структурните слабостти на еврозоната остават. Този паричен съюз така и не успя напълно да излезе от дълговата криза, в която го вкараха собствените му противоречия. Същите противоречия, за които пак писах наскоро - тези, които водят до по-висока инфлация в държави като Германия и по-висока безработица в държави като Италия. ЕЦБ просто временно отложи крайното разрешаване на фундаменталния структурен проблем, печатайки колосално количество пари.

В този момент България трябва да гледа много внимателно и да си опича акъла.
Първо, нека е пределно ясно, че ако сега бяхме в еврозоната, като държава със сравнително ниски нива на държавен дълг, щяхме да плащаме за този на Италия.

Второ, трябва много сериозно да се замислим искаме ли да влезем в паричен съюз, в който структурните противоречия до ден днешен остават толкова очевидни и проблемите, произтичащи от тях продължават да се задълбочават.

Трето, искаме ли да си предадем изцяло паричния суверенитет на централна банка, която в момента дори не е способна напълно да се отдаде на изпълнение на единственото си фундаментално задължение - ценова стабилност - поради това, че дори и за един кратък момент да спре печатницата, паричният съюз буквално започва да се къса по шевовете", пише топикономистът Георги Вулджев, а синтезираното заглавие на статията е на редакцията.

Пламен Валентинов