Финансистът доц. Петър Чобанов: Има логика в референдум за еврото

ако избухне кризата, няма да има такова задълбочаване. Но все пак е възможно и трябва да имаме отговор и за такъв сценарий. Какви са границите на нашето участие в спасителните механизми-виждате, че този въпрос се повдига, а на него също нямаме никаква реакция от правителството и БНБ.

- Като Ви слушам, малко ми напомняте за бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, който преди няколко месеца обясняваше как страните от еврозоната може да се наложи да спасяват Италия?

- Този риск съществува. Да се надяваме, че не е много вероятен, въпреки, че не можем да бъдем сигурни. Надяваме се, че не е вероятен, но е възможен, поради факта, че Италия има най-големия публичен дълг в абсолютна сума -той е около 2,4 трилиона евро.

- Точно тази сума цитира и Варуфакис.

- Нормално е, това са статистическите данни. Виждате, че тази сума не се побира в човешката представа. Затова ситуацията е много сериозна и не трябва да се стига до там. Необходимо да се използват и други възможности.

- Сигурно сте видял, че има и петиция от ЕКИП-Експертен клуб за икономика и политика за референдум за приемане на еврото - смятате ли, че това е въпрос за национално допитване?

- Видях петицията, да. Тя поставя конкретните въпроси, които трябва да получат отговор. Съветвам управляващите да я прочетат и да започнат да отговарят на тези въпроси, тъй като те са в есенцията на притесненията на хората, но и на опасенията на експертите, които гледаме много отговорно на този процес. Смущава ме, че привържениците на бързото влизане с лека ръка отхвърлят провеждането на референдум, като използват елитарни аргументи, които започват да дразнят. В кризисни и критични ситуации българите са доказали през годините, че мислят разумно и рационално, затова смятам, че и този път можем да заложим на разума на българския народ и да видим как би се произнесъл в подобна ситуация.

- Точно обикновеният българин на референдум за еврозоната обаче ще се интересува за собствените си спестявания, а не дали България ще трябва да дава вноски за Италия или в някакви фондове и т. н. Какво става със заплатите, с пенсиите, с цените на стоките?

- При нормални обстоятелства, в които не поставяме под съмнение валутния курс, това означава конвертиране на лева в евро. Аз продължавам да не го поставям под съмнение и при курс 1,95583, който трябва да продължи да бъде такъв, минем бързо през чакалнята, това означава просто конвертиране на лева в евро. Доходите на хората ще се конвертират в съответната еврова стойност и цените би трябвало да се конвертират по същия валутен курс, без да има допълнителен натиск. Управляващите претърпяха комуникационен крах, защото внесоха поправката в Закона по този начин. Но има едно голямо "Но". Дискусията си съществува -ще има ли по-висока инфлация или не, как е било в другите държави и тн. Въпросът е дали ще можем да контролираме процесите както трябва и дали ще има качествен мониторинг за евентуално закръгляване на цените. И другият въпрос - дали българският пазар е достатъчно конкурентен? Нямаме ли примери, в които се създават тип олигополи, ценови споразумения? И в една подобна ситуация да направят опит да се договорят, търговците да предложат на хората едни по-високи цени и тогава, понеже това ще бъде масово, ще трябва да се купува на по-високи цени. Затова е необходимо и Комисията за защита на конкуренцията да бъде много по-активна, да не позволява подобни съглашения да се случват. При сериозен мониторинг и контрол на този процес на закръгляване, не можем да се опасяваме от допълнителна инфлация. За съжаление обаче тази инфлация се случва в момента, тъй като виждаме, че при липсата на външен натиск ние имахме рекордна инфлация за последните 7 години. Преди да се встъпи във валутния механизъм цените се вдигат. Може би и затова хората продължават да го свързват с процеса за еврото - цените се покачват и си казват "а какво ли ще бъде после". И точно тук идва въпросът за референдума. Не съм сигурен какъв ще бъде отговорът на този въпрос, но този отговор ще зависи от убедителните аргументи на тези, които подкрепят влизането ни в чакалнята в този момент. Консенсусът, който се търси, може да се постигне само чрез аргументирано убеждаване на хората.

- Излиза, че българският лев е достатъчно стабилен, ние спокойно може да си продължим с него и да сме си в Европейския съюз без да го сменяме с евро?

- Това е така. Няма никакъв проблем да си живеем с българския лев, във валутен борд и в ЕС, както го правим от 2007 година до сега. Преминахме през доста изпитания и епизоди, видяхме, че валутният борд е съвършен в това отношение.

- Можеше ли еврото да бъде по-успешна валута?

- Можеше. Ако не бяха правени компромиси със самия мандат на ЕЦБ и ако тя не си беше позволила толкова време да поддържа отрицателни лихвени проценти, от които изход към момента няма. В началото се тръгна добре. Имаше идея ЕЦБ да функционира като Дойче Бундесбанк. Дойче Бундесбанк се е доказала исторически как се справя с инфлацията, това е един от световните примери за най-добра парична политика. Основната грешка за мен бе, че ЕЦБ се отклони от траекторията да следва модела на работа на Дойче Бундесбанк.

- Явно е било въпрос или на голям късмет, или на голяма прозорливост, че навремето левът се е вързал към марката?

- Тогава имаше дискусия. Въпросът беше дали да се вържем за марката, или за долара. Обикновено има 3 критерии, по които това да се случи: в каква валута се извършва нашата международна търговия - тогава беше доларът. Вторият критерий е валутната субституция-големите сделки и спестявания отново беше доларът. И третият критерий-участие в бъдещи съюзи, тогава беше ясно, че ще влезем в ЕС и беше ясно, че най-стабилната валута е германската марка, въз основа на която ще се създаде еврото и затова се избра да се фиксираме към германската марка. Това беше прозорливост, която се доказа във времето. Затова казваме, че рамката на валутния борд е достатъчно стабилна и спокойно можем да си продължим със същата рамка. Да видим дали ще има криза в еврозоната, кога ще бъде преодоляна тя и тогава вече да направим необходимите стъпки към влизането в чакалнята и евентуално в банковия съюз, ако дотогава той е завършен. Защото в момента ние влизаме в тясно сътрудничество на един непълноценен като цяло банков съюз, защото основни негови черти не са изяснени.

- Това ли бихте казал на еврокомисаря Домбровскис, ако сега бяхте финансов министър?

- Това е лека спекулация. Мога да го кажа и сега без да съм финансов министър. Като цяло за мен финансовият министър на еврозоната не е Валсдис Домбровскис, той е Паоло Джентилони. Джентилони участваше на срещата Г-20 в Риад и ми е интересно дали някой ще попита и Джентилони за нашия случай.