Гешев внесe в КС изискването да се явява пред правната комисия

за постигане на публичност и прозрачност в работата на прокуратурата.

В решение № 6 от 6 юни 2017 г. по к.д. №15/2016 г. Конституционният съд е посочил, че: „Основният закон  ясно е  установил пределите на  сдържащите действия на законодателя по отношение на прокуратурата като част от съдебната власт - до годишните доклади, както и  други доклади, които са  с предмет, съобразен с изискването всяка власт да остане в границите на осъществявана от нея конституционно възложена власт“.

В искането на главния прокурор до КС се посочва, че разпоредбата на чл.24 от Правилника за организацията и дейността на НС недопустимо „разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, нарушава баланса между властите в противоречие с чл.8 и чл.117, ал.2 от КРБ и излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти.

Другата разпоредба – на чл. 86, ал.4 и ал.1 от ПОДНС в частта относно  отправянето на препоръки и отчет за изпълнението на препоръките към прокуратурата също „разширява“ и допълва по недопустим начин разпоредбата на чл.84, т.16 и на чл.117, ал.2 от Конституцията.

В решение на КС №5 от 17 май 1995 г. се посочва, че с оглед разделението на властите по смисъла на чл.8 от Конституцията, от кръга на лицата, по отношение на които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати. Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.

Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт.