Гладни депутатски бунтове в ГЕРБ?

„30 процента от депутатите на ГЕРБ са готови да НЕ подкрепят Истанбулската конвенция, каквото и да нарежда ръководството”, заяви пред собствената си телевизия СКАТ вицепремиерът Валери Симеонов. Той огласи нещо, което не от вчера се говори в кулоарите на парламента. Оформя се значителна група депутати, които са оставени на едната заплата и като нищо могат да си намерят повод за демонстрация като не подкрепят ръководството във важно гласуване.

Те вече нямат достъп до кадруване в районите си – мощно оръжие, което народните представители използват, за да да пласират свои хора и партийни кадри по места във възлови дружества. Такива са назначенията във ВиК, в инспекции, в регионални дирекции на различните министерства и техните агенции – доста апетитни са например свързаните със земеделието, храните и горите, с транспорта, екологията, регионалното развитие, естествено – и вътрешните работи, митниците и НАП, а също на постове като ръководители на образователни и други локални институции.

Освен гарантираната и все по-висока държавна заплата, в повечето случаи двойна и тройна над съответната за областта, по сталинския почин „кадрите решават всичко”, началниците на ниски нива фактически разпределят до крайните получатели – закъсалите бизнесмени по места, ресурса на хазната – поръчките и субсидиите. Става дума главно за ресурсите, предназначени за поддръжка на не първостепенната пътна мрежа, за различни ремонти и до европейските програми. Именно на тези нива тече и малката корупция, която е на принципа „капка по капка – вир”, в резултат на което образува съществен дял от държавната мегакорупция на всички нива.

„Толкова са се закучили нещата, че един горски не може да се назначи”, оплаква се пред човек на 19 минути редови депутат от ГЕРБ.

Реват и министри. „Един заместник не е мой, пък имам трима”, разказва член на кабинета от управляващата партия. А в немалко министерства фигурират и по повече заместници, независимо от някогашната воля на ГЕРБ те да не надвишават двама. Липсата на екипност поражда големи конфликти между министрите и техните заместници, независимо дали де юре или де факто са от една партия или се водят от квотата на патриотите. Уви, не идеологически различия между партньорите и между "своите" са водещи в разприте. И примерите не са малко.

Гладните бунтове, както се шеговито ги наричат прогнозиращите ескалиране на процеса на несъгласие в редиците на властта, все още са в зародиш, но централизирането на ресурсите във върхушката обикновено се превръща в голям проблем за всяка управляваща партия, защото нейната победа не се дължи на кабинетните обитатели, а на хората по места.

Цяло чудо е, че ГЕРБ досега успя да се опази от подобна участ, сполетявала и СДС, и БСП, и НДСВ, коментират анализаторите. И припомнят, че такива страсти заплашваха да се разгорят през 2013 – 2014 г., когато партията излезе в опозиция и се наложи раздаване на допълнителни пари, за да бъдат потушени гладните бунтове. На някои обаче не им издържаха нервите. Сегашният финансов министър и тогавашен депутат Владислав Горанов например още е цитиран в медиите с изказването, че с 2000 лв. депутатска заплата не смогва да си храни децата. Та напусна парламента и стана изпълнителен директор на Общинска банка. Апропо, само на хартия депутатската заплата е под 3000 лв. Към тях се добавят още толкова: 2/3 върху месечното възнаграждение, включително при безкрайните парламентарни ваканции, когато не върши нищо, се прибавят на всеки народен представител за безотчетни разходи, а по 15% за участие в комисии, което значи още 30% върху заплатата, понеже всеки е в две комисии. Отделно, включените в анкетни комисии вземат повече пари, надбавки се полагат на докторите на науките, не трябва да се изпускат и надбавките за стаж. Като дребни пари се разглеждат безплатните карти за транспорт и полети в страната, парите за гориво и другите бонуси на уж народните представители. Така средният депутат прибира минимум 6-7 бона без стойността на безплатните екстри, а ръководителите на парламентарни групи и комисии, както и безбройните заместник-председатели на събранието могат да ударят 10 000 лв. на месец от нашите пари.

Отново напомняме, че голяма част от възнагражденията на тези хора не се облага, за разлика от доходите на всички работещи българи. Напомняме също, че плащаните осигуровки от депутатите са много малко, защото незнайно по какви причини максималният осигурителен доход по закон никога не надхвърля тяхната основна заплата, нищо че вземат още 1. Така депутатите и банкерите на практика плащат много по-малък процент от останалите трудещи се върху пъти по-високите си от техните доходи.

При среден осигурителен доход за страната от 700 лв., народните избраници вземат 9 - 10 и над 10 пъти повече на месец, но плащат осигуровки само върху 2600 лв. Ако максималният доход се вдигне дори само на 5000 лв., това ще внесе над 120 млн. повече в НОИ. Но странно защо, същите тези депутати не искат да гласуват това, докато реват за дефицита в парите за пенсии, покриван от нашите данъци.