Горанов бърка поне с 1.5 млрд. оценката на кризата и лека срещу бедност: Дацов

За сравнение - при предишната криза през 2009 г. общата загуба на приходи беше 7.5 млрд. лв. спрямо планираното, като при данъчните приходи загубата бе около 5.5 млрд. лв. Тогава делтата на спада на икономическия растеж бе около 9%. Сега сценарият допуска загуба на БВП около 6% (при планиран ръст на БВП от 3.1% корекцията е за спад от 3%). При такъв спад би трябвало намалението на приходите спрямо планираното да е около 3-3.5 млрд. лв. – много повече от това, което ни се представя. Всъщност това се подкрепя и от данните за месец март, колко и ограничени да са. Простата екстраполация (което е добрият сценарии в случая) показва около 1.5 млрд. лева по-ниски данъчни приходи за консолидирания бюджет спрямо 2019 г.

На базата на тези, макар и непълни, данни и разчети правителствената прогноза е кризата да се развива от 6 до 8 месеца и след това да започне стабилизация и излизане от нея. Това е потвърждение за V-образна криза, макар и модифицирана. Всички очаквания са отраженията от COVID-19 върху икономиката да бъдат с 20-30% по-тежки спрямо кризата 2008-2009 г.

Излизането от кризата до голяма степен

зависи от адекватността на мерките на правителството

В цяла Европа правителствата се опитват максимално да облекчат граждани, фирми, крайно нуждаещи се, без да ги делят на степени. В същото време са под политически натиск да регистрират активност на медицинския фронт. Друг е въпросът, че са все в посока на рестрикции и забрани. Дразнещото е, че никой не дава елементарни обяснения, анализи. Но така или иначе, няма да избягат от въпросите за отговорността, че всичко това се случи.

Актуализацията на бюджета можеше да изчака още седмица-две и да се направят истински спасителни мерки. А за такива има буфери. Единият е превишението на бюджетното салдо, което към началото на април е около милиард. Не е нужно да се правят супердефицити. В разходната част на бюджета има поне 3-4 млрд. лв., които могат да бъдат преструкторирани - като се започне от старото, но работещо правило да се намалят с 10% всички разходи и се стигне до пълен отказ от някои програми. Типът на коронакризата предполага блокиране на капиталовите разходи, защото в следващите месеци едва ли ще има активно строителство. Голяма част от средствата просто ще бъдат спестени. Но много по-важно е да сме научили урока от предишната криза и да използваме тези разходи за спасяване на работни места и за разпростирането им към повече фирми. Защото какъв е смисълът от спасителни мерки, ако