19min.bg

Гражданският фалит – спасение или разорение на длъжника?


В България няма закон за несъстоятелността на физическите лица или т.нар. граждански фалит, въпреки предлаганите и обсъждани през годините идеи и проекти. Понякога политиците представят темата като спасителна за длъжниците, опрощаване на дългове, но пък предлагат нещо съвсем различно - прекомерни мерки спрямо длъжника, много по-тежки и от познатите европейски модели. Друг път повдигат въпроса за абсолютна давност като алтернатива на гражданския фалит, но законодателно решение липсва. Универсално решение няма.
В САЩ тази процедура е замислена и реализирана като своеобразен рестарт и ново начало за длъжника. Законодателството за личен фалит там е най-либерално и насочено към правата на длъжниците, правилата не са строги и усложнени, процедурата е сравнително кратка.
Не така стои въпросът в Европа, където нормите, регулиращи несъстоятелността на гражданите понякога дават предимство на кредиторите и наблюдаваме едно от  най-строгите и консервативни законодателства. В някои държави има възможност за възстановяване на по-голяма част от вземанията чрез прилагане на по-строги изисквания към длъжниците и по-дълъг период на добро поведение  (има държави, в които срокът, преди лицето да бъде освободено от дълг е 12 години например, т.е. не се случва веднага). През този срок на добро поведение пред длъжника се поставят редица ограничения – не може да заема постове и длъжности, не може да е търговец, трябва да направи опит да плати дълга и прочие.
Така в САЩ кредиторите отписват голяма част от вземанията си, а длъжниците се освобождават от тях,  а в Европа е точно обратното, кредиторите събират по-голяма част от дължимото им.
В Германия има възможност за освобождаване от остатъка на задължението, а не на целия дълг, след провеждане на една дълга и сложна като фактически състав процедура по осребряване имуществото на длъжника и след редица ограничения за него. Периодът на примерно поведение на длъжника и освобождаване от остатъка на задълженията най-често е 6 г., през който на длъжника са поставяни редица ограничения и условия, а също и задължения, като да работи например. След изтичането на този период, ако е имал добро поведение – плащал е на синдикът, имал е работа, предоставял е отчет за