19min.bg

Гражданският фалит – спасение или разорение на длъжника?

всички постъпления, предостави половината от потенциалното си наследство на довереник и др., то той се освобождава от остатъка от дълга след преценка от съда. Има една категория задължения, от която длъжникът не може да се освободи и това са: задължения за издръжки, данъчни задължения и претенции за обезщетение за вреди въз основа на непозволено деяние. В производството осезаемо се дава предимство на интереса на кредитора. Процедурата за удовлетворяване на кредитора е опростена, по искане на синдика, съдът разпорежда продан на част или цялото имущество на длъжника (жилището на длъжника е секвестируемо и влиза в масата на несъстоятелността, може да бъде продадено). Разноските в производството са за длъжника.
В Русия личният фалит е регламентиран през 2015 година и в макар в този модел също да има много ограничения за длъжника е направен опит за баланс. Дадена е възможност за отписване на целия дълг или на част от него.  Производството започва по молба на длъжника, кредитори, данъчна служба или други държавни органи. Води се пред арбитражен съд, който назначава арбитър, който е своеобразен мениджър на имуществото на длъжника. Процедурата е сравнително кратка и протича в рамките на една година. Важна особеност е, че длъжник, възползвал се от процедурата за личен фалит, не може да заема управленски длъжности в продължение на три години.  Докато продължава делото, няма право да напуска страната, а пет години след съдебното решение той трябва задължително да информира кредиторите за обявения фалит. Ако след обявен фалит, длъжник отново вземе кредит, може да започне нова процедура едва след пет години.
Фалитът на физическите лица не е универсалното решение, което спасява хората от дългове и трябва да се търси баланс, защото е възможно да се стигне до крайности – или разоряване на длъжника и прекомерни тежести спрямо него или ощетяване на кредитора. Зад сложните процедури по гражданския фалит всъщност се крие законов ред, по който да стане освобождаването от дълга (цялостно или частично) и по който да се удовлетворят кредиторите. Когато има такъв ред и той се спазва, ефектът ще се прояви в няколко посоки – ще се ограничи произволът с права и измамите, ще има превенция и дисциплина и за кредитора и за длъжника.  
Важно е какъв закон ще се приеме в България и кой подход ще се приеме в крайния вариант – защита на кредитора или на длъжника, по-строг или по-либерален. Тъй като омбудсманът и правозащитници са ангажирани с темата, надеждата на длъжниците е законът да бъде по-щадящ за тях. Нашият законодател е отдавна закъснял  - няма закон за защита на физическите лица при свръхзадълженост.

Марин Киров