19min.media

Хаос в здравеопазването със закриването на Спешните центрове и РЗИ-тата от новата власт: Ексминистър

Ето как се вкарва хаос в здравеопазването, вместо реформи в полза на хората:


 Предложеният от Министерството на здравеопазването Функционален анализ на съществуващата мрежа от Центрове за спешна медицинска помощ, Регионални здравни инспекции, Центъра за асистирана репродукция, агенции, национални центрове и специализирани комисии има потенциала да създаде рискове за общественото здраве и регионални сривове във функционирането на здравната система.


Намерението за преструктуриране е опит за централизиране на управлението и съсредоточаване на цялата власт и отговорност в МЗ и НЗОК. Тези преструктурирания няма да доведат до по-висока ефективност, но носят риск да разпокъсат и компрометират работещи звена.


 Основните потенциални отрицателни ефекти върху общественото здраве са:


Забавяне на реакцията при локални епидемични взривове – по-бавно вземане на решения, потвърждение на огнища и проследяване на контактни. При епидемични заплахи забавянето струва човешки животи. Затрудняване на националните програми – превенция на хроничните заболявания, вирусни хепатити, РМШ, СПИН, тютюнопушене, здравно образование и други, които изискват дейности на терен във всички региони.


 


Ръст на неравенствата в достъпа до лекарства – отслабването на териториалния контрол може да доведе до ценови вариации между регионите, по-трудно разкриване на нарушения и по-ниска събираемост на глоби.


 Ерозия на доверието в публичните лекарствени политики – непълната или остаряла информация в регистрите за цени и лекарствени продукти застрашава реимбурсацията и отваря врата за измами с паралелна търговия и непрозрачно ценообразуване.


  Загуба на ефективността на здравния контрол върху фактори на околната среда, храни и специализирани програми. Централизацията на пробовземането и анализите може да увеличи логистичните разходи, времето за резултати и административното натоварване.


 Концентрация на цялата експертиза в столицата и „изтичане на мозъци“ от регионите – преместването или съкращаването на специалисти от 28-те РЗИ ще влоши кадровото осигуряване и достъпа до публични здравни услуги в страната.


 Повишаване на оперативните разходи – премахването на териториалните звена може да пренасочи разходите към командировки, координация и нови централни информационни системи, вместо да ги намали.


 


Дублиране и неяснота на функциите – централизацията няма да реши проблема с дублирането, а ще го премести от хоризонтално на вертикално ниво. Това създава риск от бавни, формални и неработещи решения.


 Показателен е примерът с Центъра за асистирана репродукция. До 2013 г. той бе базиран в НЗОК. Неефективното му функциониране доведе до голяма криза, свързана със забавяне на решенията за лечение на деца. След обособяването му като отделна структура сроковете са съкратени, а работата му е оценена като ефективна.


 Накратко:


Предложената централизация може на пръв поглед да създаде усещане за административно „опростяване“, но на практика рискува да:


 забави реакцията при кризи и епидемии;


 влоши достъпа до здравни услуги и медикаменти;


 отслаби лабораторния, фармако-терапевтичния контрол и контрола, свързан с Оценката на здравните технологии;


 затрудни регионалните програми;


 повиши оперативните разходи и натовари централната администрация с дейности, които не е в състояние да изпълни ефективно.


 Решението – регионално интегриране с подобрена координация, повишаване на дигитализацията и запазване на териториалната чувствителност и експертната независимост – отговаря на установените нужди и е критичен за общественото здраве."



Михаил Околийски, служебен министър на здравеопазването февруари-май т.г.