Харизахме 33% от находището си на газ в Черно море на Турция
Докато общественото внимание отново е приковано към една вехта до скъсване история, тихомълком и почти незабелязано Румен Радев и министерският му съвет са одобрили прехвърлянето на 33% от правата по лиценза за проучване на газ и нефт в проучвателния блок "Хан Тервел" в българската акватория на Черно море, на Турция в лицето на турската държавна петролна компания "TPAO".
Това вече не е политическа интрига.
Това е стратегическо решение!
Решение, което засяга енергийната политика, националната сигурност и бъдещето на България.
Румен Радев и министерският му съвет са одобрили прехвърлянето на 33% от правата на лиценза за проучване на газ и нефт в нашето Черно море, на Турция!
Ето това е скандална новина, удобно изместена от "старата манджа" за черепи и "подкупи"!
И тук започват въпросите.
Защо е избрана точно турската държавна компания?
Имало ли е други потенциални партньори и желаещи да придобият това право?
Какви критерии са използвани от Радев и правителството му, при вземане на това решение?
Какви точно са били мотивите на Министерския съвет?
Къде е анализът на ползите?
Къде е анализът на рисковете?
Защо обществото не беше информирано предварително?
Защо нямаше публично обявяване, обсъждане и публична защита на това решение?
И тук идва още едно съвпадение, което заслужава отговори от страна на Румен Радев.
Почти по същото време беше обявено 15-месечното "замразяване" на широко критикувания договор с турската фирма "БОТАШ" - договор, който натоварва България с огромни фиксирани плащания в размер на над $500 000 дневно, за резервиран капацитет, който България на практика не ползва.
Плащаме по $500 000 дневно на турците, за... нищо!
И е напълно естествено да се зададат въпроси.
Има ли връзка между двете решения - това за "замразяване" на договора "БОТАШ" и това за предоставяне на Турция, на 33% от правата за проучване на газовото ни находище в Черно море?
Водени ли са преговори по по-широк пакет от въпроси между София и Анкара?
Поети ли са допълнителни ангажименти към Турция и ако да - какви?
Или пък това действително е просто... съвпадение?
Ако е така - защо никой от управляващите не го обяснява?
Защо Румен Радев мълча и продължава да мълчи?
Защо обществото трябва само да гадае?
Румен Радев ли е слуга на народа или обратно - народът му е "рая"?
В демократичната държава, стратегическите решения не се прикриват зад мълчание.
Те се защитават открито и с факти!
С мотиви!
С прозрачност!
За стратегическите решения се дължат отговори!
А, когато липсват убедителни публични обяснения и отговори, недоверието е неизбежно.
Ето, защо обществото има право да знае :
Кой предложи и внесе това решение, тези 33% да бъдат прехвърлени на Република Турция?
Кой го подкрепи?
Какви експертни становища са изготвени в тази връзка?
Каква е оценката за отражението върху националната сигурност?
Каква е дългосрочната стратегия на правителството на Румен Радев за Черно море?
Това не са партийни въпроси.
Това са държавнически въпроси.
Черно море не принадлежи на което и да е правителство!
Черно море не принадлежи на Румен Радев и фамилията му!
То принадлежи на България!
И всяко решение, което засяга стратегическите интереси на страната, заслужава не мълчание и високомерие, а пълна публичност, ясни мотиви и политическа отговорност!...”
Борислав Недев