Хава Махал: Как зашеметяващият "дворец на ветровете" в Индия изпреварва времето си
През 2015 г. Индия стартира амбициозен план, наречен Национална мисия за интелигентни градове, чиято цел е да направи 100 градски центъра по-привлекателни за живеене и устойчиви чрез иновативни и приобщаващи решения.
Сред 100-те избрани града беше Джайпур, столицата на северозападната пустиня Раджастан.
Но докато концепцията на проекта "Умен град" е насочена към модернизиране на Индия, историците твърдят, че "умните" качества на Джайпур са изпреварили играта от векове.
Известен днес с историческите си розови сгради, той е първият "планиран град" на крал Савай Джай Сингх, астроном, който е използвал позициите на планетите като ръководство при определянето на ориентацията и разположението на постройките. През 1727 г. той премества столицата на кралството си от близкото село Амер в Джайпур.
През следващите години кралете на Раджастан продължават да покровителстват изкуството и архитектурата, включително и наследникът им крал Савай Пратап Сингх.
Той е бил строител с артистични заложби - старите дворцови стени на Джайпур съдържат множество примери за любовта му към изкуството. Но никъде тази страст не е демонстрирана така, както в Хава Махал, който е не само архитектурно зашеметяващ, но и предлага уроци по устойчиво строителство.
Завършена през 1799 г. и понастоящем включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, днес той е една от най-разпознаваемите икони на Индия и популярна туристическа атракция. Индийските власти, отговарящи за паметника, твърдят, че всяка година го посещават около 1 милион души.
Сграда, известна със своя гръб
Покрай фракталните розови стени на града и лудницата на стария градски пазар, Хава Махал е внушителна структура, чиито повтарящи се пирамиди се издигат на пет етажа над хаоса.
Със зашеметяващата си височина от 87 фута (26.5 метра), осеяна с 953 богато украсени прозорци с жалузи, тя е истинска наслада за очите. Но малцина осъзнават, че това, което виждате от улицата, е по същество задната част на сградата.
"Много е необичайно за една сграда да не е известна с предната си част, а със задната", казва Санджай Шарма, който вече повече от две десетилетия води посетителите из Хава Махал.
Светът се нуждае от Индия, за да предотврати климатичната катастрофа. Може ли Моди да го направи?
"(Пътешествениците) се възхищават на това, което виждат от главния път, позират пред него за квинтесенциална снимка от Джайпур и продължават напред. Малцина влизат вътре; интериорът е прост, само любопитните умове биха разбрали, че зад румената фасада се крие много повече от това, което се вижда на пръв поглед."
Според д-р Махендра Хадгават, директор на Държавния музей и отдел "Археология" на Раджастан, крал Савай Пратап Сингх е бил ревностен поклонник на хиндуисткото божество Кришна и е поръчал на архитекта Лал Чанд Уста да построи павилион с форма на корона, която да наподобява короната на Кришна. Резултатът е Хава Махал.
"Основната цел на сградата е била да позволи на кралските дами да се наслаждават на ежедневните улични сцени и процесии, без да бъдат забелязвани поради системата пурда", казва той, като се позовава на социална практика в средновековна Индия, при която жените, особено от висшите класи, са били задължени да се покриват и да остават изолирани от обществения поглед.
Умно инженерно постижение
Архитект Кавита Джаин, специалист по опазване на културното наследство, казва, че Хава Махал е служила и за други цели.
"За жителите на града задната фасада от източната страна, обърната към пътя, е визуална наслада; за самия крал - легендарна постройка, която поколенията ще помнят; за кралските дами - начин да бъдат свързани с обикновените хора и техните празненства, без да се появяват публично", казва тя.
"Но за внимателното око това е хитро инженерно постижение, при което естетически привлекателни елементи са използвани за създаване на микроклимат, достатъчно комфортен, за да могат кралиците да се наслаждават на разходката си."
Днес сградата е ярък пример за ролята, която климатът е играл в историческите проекти на Индия, и свидетелства за напредналото разбиране на законите на термодинамиката.
На хинди "хава" означава вятър, а "махал" - дворец - и името не би могло да бъде по-подходящо.
Ориентацията на сградата е по оста изток-запад, съобразена с посоката на естествения поток на вятъра в този регион", казва базираният в Джайпур архитект Шиам Такар.
"Вятърът навлиза в двореца от запад (през поредица от открити площадки). Той поема влагата от водоема, предвидливо разположен в двора, като използва принципа на конвекционните течения; горещият въздух се издига, а хладният се спуска надолу."
Това не свършва дотук. Thakkar казва, че след това натовареният с влага вятър се движи към 953-те прозореца (jharokha) и охлажда въздуха благодарение на ефекта на Вентури - въздухът преминава през стеснен проход, увеличавайки скоростта на вятъра и същевременно намалявайки налягането.
"Сложните решетки (jaalis) на прозорците разчупват и разпределят равномерно въздушния поток, за да няма горещи точки; те също така контролират директните отблясъци на слънчевата светлина", добавя той.
"Използването на вар (чуна) като материал за решетките е последният щрих. Chuna може да регулира температурата по своята същност."
Според екскурзовода Шарма подовете също са разделени в зависимост от сезоните.
"Броят и размерът на отворите се различават съответно на всеки етаж", казва той. "На някои етажи прозорците са покрити с витражи, а на други има само отворени джаали. Съотношението на отворените пространства, оставени на всеки етаж, се определя от сезона на използване, а именно предзимен, пролетен, летен и зимен, което прави Хава Махал сграда, която много добре отговаря на климата."
Вдъхновени от миналото
През по-голямата част от годината в Джайпур е горещо и сухо. През пиковите летни месеци температурата може да достигне над 43 градуса по Целзий (110 градуса по Фаренхайт).
Сега, когато Индия е най-многолюдната страна в света, с нарастваща средна класа, удобствата, които някога са били лукс, са се превърнали в необходимост. Това включва и климатика.
Според данни на МАЕ, актуализирани през октомври 2022 г., до края на десетилетието в света ще бъдат добавени около 1 милиард климатика.
Това в крайна сметка ще доведе до увеличаване на въглеродните емисии. Тъй като на Индия се падат 17,7 % от общото население на света, глобалното въздействие е неизбежно.
Изправени пред спешната нужда от по-устойчиви и по-екологични сгради, много архитекти търсят насоки в миналото.
"Можем да си вземем поука от традиционната индийска архитектура, която се е развила, за да осигури комфортна среда чрез използване на сили като слънчевата светлина и вятъра", казва Тхаккар.
"Като архитект, който се съобразява с климата, използвах колонадна аркада с воден басейн в един скорошен проект за ресторант в града, което значително намали нивото на необходимата климатизация в сградата. В друг случай, в наш проект на хотел използваме варова замазка, заедно с вътрешни дворове и малки фенестри. Резултатът беше една зашеметяваща, пасивно охлаждаща се сграда."
В друг случай нюйоркската архитектка Диана Келог ефективно използва "ефекта на Вентури", за да създаде награждаван училищен проект в Джайсалмер, Раджастан - девическото училище "Раджкумари Ратнавати".
Кога да посетите Хава Махал
За да изпитате от първа ръка охлаждащия ефект на Хава Махал, отидете в Градския дворец на Джайпур - той се намира в края на дворцовия терен. Посетителите трябва да платят малка входна такса.
Най-доброто време да се възхитите на златното му сияние е при изгрев слънце, но самият дворец е отворен само от 9 до 17 ч. Няколко малки кафенета на отсрещната улица са отворени за тези, които искат да направят снимки на Хава Махал в ранната сутрешна светлина.
Макар че днешните нови постройки може да са по-напреднали в технологично отношение, сгради от културното наследство като Хава Махал са ненадминати в способността си да предизвикват възхищение, заключава архитект Джаин.
"Те са вечни", казва тя. "Не мога да си представя, че 200 години по-късно хората ще си спомнят за безличен стъклен небостъргач в бетонна джунгла така, както си спомнят за Хава Махал."
Източник: CNN