И Монд разсипа еврокомисарката ни

разпространена умишлено?
На този въпрос г-жа Габриел отговаря, че нейните служби „работят по този многоизмерен проблем”.
 На този етап Европейската комисия не споменава “задължението за сътрудничество”, което Франция, например, би могла да се опита да наложи на социалните мрежи, платформите и доставчиците на интернет, с ключовата система за докладване на фалшива информация и последващото предаването на тази информация на публичните органи.
 Европейският кодекс за поведение, към който експертите и еврокомисарят се надяват да се присъединят участниците в сектора, би могъл да влезе в сила в началото на 2019 г., дори и да бъде впоследствие обогатен и подложен на механизъм на проверка.
 “Един прекалено мек подход, който е благосклонен към платфомите, би обезкуражил мнозина и би изпратил опасен сигнал към онези, които разпространяват фалшиви новини или се занимават с пропаганда”, обяснява Кристоф Дьолоар, генерален секретар на Репортери без граници.
 Г-жа Габриел може, във всеки случай, да подкрепи желанието си за реформа с отговорите, които 3000 души изпратиха до Европейската комисия, и на един неотдавнашен Евробарометър, за който бяха интервюирани 26 хил. граждани. 83 процента от тях смятат, че “фалшивите новини” представляват истинска опасност за демократичните институции. Ако онлайн медиите се смятат за достоверни само от 26 на сто от анкетираните, а видео сайтовете от 27 на сто, пресата получава 63 на сто подкрепа, а радиото - 70 на сто.
 Друг важен урок от тези допитвания: половината от анкетираните смятат, че “фактическата проверка”, извършена след публикуването на погрешна информация, е интересна, но недостатъчна. Според тях тези поправки рядко достигат публиката, която е прочела първата версия на тази “новина”.