Янис Варуфакис: Настъплението на технофоедализма

Но дали тези безпрецедентни развития наистина означават, че вече не живеем в условията на капитализъм? В края на краищата капитализмът и преди е претърпявал фундаментални трансформации. Не трябва ли просто да се очакваме най-новото му превъплъщение? Не мисля така. Това, което преживяваме, не е просто поредната метаморфоза на капитализма. То е нещо по-дълбоко и тревожно.

Да, капитализмът е претърпявал сериозни промени поне два пъти от края на XIX век насам. Първата му голяма трансформация – от маска на конкурентция към олигопол – се случва с втората индустриална революция, когато електромагнетизмът довежда до появата на големи мрежови корпорации и мегабанки, необходими за тяхното финансиране. Форд, Едисон и Круп замениха хлебаря, пивоваря и месаря на Адам Смит като основни двигатели на историята. Последвалият бурен цикъл на мегадългове и мегапечалби в крайна сметка доведе до катастрофата от 1929 г., до Новия курс на Рузвелт, а след Втората световна война – до Бретън-Уудската система, която с всичките си ограничения върху финансовия сектор осигури рядък период на стабилност.

Краят на Бретън Уудс през 1971 г. отприщи втората трансформация на капитализма. Тъй като нарастващият търговски дефицит на САЩ се превърна в световен двигател на съвкупно търсене – всмуквайки нетния износ на Германия, Япония и по-късно Китай – САЩ задвижваха най-енергичната фаза на глобализация на капитализма. Всичко това е финансирано с постоянен поток от немски, японски и по-късно китайски печалби, които се връщат обратно в Уолстрийт.

За да играят своята роля в това обаче, функционерите на Уолстрийт поискаха да се освободят от всички ограничения на Новия курс и Бретън Ууд. С дерегулацията олигополният капитализъм се превърна във финансиализиран капитализъм. Точно както Форд, Едисон и Круп замениха пекаря, пивоваря и месаря на Смит, новите герои на капитализма бяха “Голдман Сакс”, “Джей Пи Морган” и “Лемън Брадърс”.

Макар тези радикални трансформации да имаха значителни последици (Голямата депресия, Втората световна война, Голямата рецесия и дългата стагнация след 2009 г.), те не промениха основната характеристика на капитализма: система, движена от частна печалба и ренти, извличани чрез определен пазар.

Да, преходът от капитализма на Смит към олигополния капитализъм увеличи прекомерно печалбите и позволи на конгломератите да използват огромната си пазарна мощ (т.е. новопридобитата свобода от конкуренция), за да извличат големи ренти от потребителите. Да, Уолстрийт извличаше ренти от обществото чрез пазарни форми на грабеж, извършвани пред очите на всички. Независимо от това както олигополът, така и финансиализираният капитализъм се движеха от частните печалби, извличани чрез някакъв конкретен пазар – например пазар, овладян от корпорации “Дженерал Електрик”, Кока-Кола” или пък пазар, измислен от банки като “Голдман Сакс”.

През 2008 г. всичко се промени. След като през април 2009 г. централните банки на страните от Г-7 се обединиха, за да използват капацитета си за печатане на пари с цел раздвижване на световните финанси, се появи едно дълбоко несъответствие. Днес световната икономика се