Иде криза, бюджетът ни не може да я поеме: ЕКИП

„Най-тревожни са данните за инвестициите в основен капитал. Този индикатор спада със 7.7% на годишна база през второто тримесечие. Приносът му към БВП пада до 16.2% през второто тримесечие на настоящата година: най-ниското ниво от 2001 г. насам.

Галопиращата инфлация започва да задъхва и потреблението. То расте с 4.5% през второто тримесечие, но забавяйки се от 5.8% през първото. Това е най-ниският му ръст от последното тримесечие на 2020 – периода на най-стриктен локдаун. Данните за продажбите на дребно още от началото на годината показват много ясно изразена низходяща тенденция.

Перспективите за идните тримесечия не са по-добри. Инвестициите в основен капитал най-вероятно ще останат много ниски и дори ще паднат... ЕЦБ повишава лихвите, което ще доведе до затягане на кредитирането от страна на банките. Икономическият растеж в целия ЕС се очаква сериозно да се забави, а Еврозоната да влезе в рецесия. Немският икономически министър каза, че очаква Германия - двигателят на европейската икономика, да влезе в рецесия още в края на тази година.

Това ще се отрази много зле и на България, защото Германия е най-големият пазар за родния износ с 15% дял. Нетният експорт към БВП е 10.6% през второто тримесечие, спадайки от 11.3%. Това са най-дълбоко отрицателните стойности на нетния износ от 2008 г. насам – от последната глобална криза.

При спад в инвестициите, забавяне на частното потребление и все по-отрицателен принос на нетния износ какво ще поддържа растежа на БВП? Единственият оставащ компонент е потреблението на държавата. Но реалността е, че държавният фиск вече е в много слаба позиция и въобще не подготвен за рецесия.

На пръв поглед всичко изглежда наред. Към края на август бюджетът все още е в доста голям излишък - 1.7 млрд. лв. Той обаче бързо ще се изпари през последното тримесечие. Редица нови разходи гласувани в актуализацията на бюджета като увеличаването на пенсиите и удължаването на енергийните помощи за бизнеса ще струват 3.6 млрд. лв. октомври-декември.

Министерството на финансите в последния си отчет за изпълнението на бюджета пише, разходите за 8 месеца са 57.1%, което е „относително ниско съпоставено с предходни години“. И очаква разходите „да нараснат през следващите месеци“. „Текущото бюджетно салдо не е индикатор за размера в годишен план“. Т.е. дефицитът ще набъбне в края на годината.

Основната причина бюджетът да бележи излишък към края на август е изключително слабото изпълнение на капиталовите разходи: едва 15.7%. Отново, както във всяка от предишните години, или ще има огромна концентрация на капиталови разходи в края на годината, което е изключително неефикасен подход и липса на прозрачност, или неизпълнението на капиталовата програма ще захрани своеобразен фискален „буфер“. Подобни изкуствено генерирани „буфери“ често се използваха по време на годините управление на ГЕРБ...
Излишъкът за първите 8 мес. не е повод за гордост. Той всъщност е симптом на провал в изпълнението на капиталовата програма. Който е особено болезнен, защото от всички компоненти на БВП, най-сериозно изостават разходите за основен капитал (дългосрочните инвестиции).

България ще посрещне икономическата криза в Европа с бюджетен дефицит. Ниското ниво на държавен дълг като процент от БВП не трябва да ни успокоява. През 2008 г. държавния дълг на Румъния е едва 17% от БВП, тя се оказва неспособна да финансира дълбокия си бюджетен дефицит. Дълговите пазари не искат да купуват румънски дълг и в началото на 2009 г. Букурещ моли за помощ Международния валутен фонд.

Днес България също започва да се затруднява с пласирането на държавен дълг на пазарите. На 4 октомври преотварянето на емисия държавни ценни книжа с матуритет до 27.07.2026 г. постига едва 0.75 съотношение на покритие, и то при много сериозен ръст на средната лихва по дълга до над 4%. За справка – ако съотношението на покритието е под 1, то се счита, че емисията на дълг е на практика провалена. При следващата емисия седмица по-късно покритието е по-добро, но все още много ниско – 1.15. Средната лихва се покачва още, до 4.47%.

По този начин финансовите пазари дават много тревожен сигнал, че интересът към държавния дълг на България вече е много нисък. Ситуацията най-вероятно ще се влоши, ако не се вземат мерки за редуциране на бюджетния дефицит. А състояние, при което държавата е неспособна да финансира бюджетния си дефицит се нарича как? Точно така – фискална криза”, пишат икономическите експерти от ЕКИП.