19min.bg

Идващата криза е по-лоша от миналата

    "Трудно е да се прогнозира откъде идва кризата – Турция, Китай или Италия, но е ясно, че ще стигне и до България, подобно на 2008-ма година. В момента българската икономика прегрява – търсенето на персонал е сериозен симптом за това", твърди преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров.
„Слабостта на пазара на труда и спадът на инвестициите са индикатори за рецесия. Класически индикатор е и БВП. Ако тези индикатори в синхрон тръгнат надолу, смятаме, че имаме икономическа рецесия. Тези фактори се виждат как се проявяват например в индустрията в Германия (б.р. търговски партньор №1 на България, но също гръбнак и мотор на целия ЕС и Еврозоната) и в забавяне в Китай. Автомобилният сектор в глобален аспект е добър индикатор за забавяне на икономиката. Имаме все по-голям набор от водещи индикатори, които показват глобална криза”, каза проф. Красимир Петров, преподавател по икономика и финанси по телевизия Bloomberg.

"Турция отдавна е в криза, в Аржентина имаме срив на валутата и икономиката, ЮАР и Бразилия са в криза, руската икономика е в стагнация. Иран също е в стагнация. Китай забавя с много сериозни темпове. Има проблеми и в Южна Корея, където експортният сектор забавя рязко. Японската икономика за последните десет години е имала 5 рецесии и 10 рецесии за последните 30 години", посочи той, забравяйки и последните негативни данни за САЩ, както и нулевият растеж при очакван доста по-приятен резултат в ЕС. После се сеща: „В САЩ са на лице всички индикатори, показващи, че тази криза, която идва ще е по-сериозна от 2007-2008 година”.
Според проф. Петров всяка рецесия е „един очистителен за икономиката процес и това е голямата поука от рецесията от 2007-2008 г. Колкото е по-дълбока рецесията, толкова по-голяма е ликвидацията на всички лоши инвестиции”.
"Най-добрият начин за подобно „очистване“ е банковата криза”, стряска той. По неговите думи пазарите на акции и облигации са осезаемо по-надценени. Пазарът за жилищни имоти също е по-надценен, както и задлъжнялостта.