Икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а инфлацията двойно по-бързо

пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се очаква усвояването на средства от Плана за възстановяване да окаже нов тласък върху икономиката.  

Освен по-консервативна оценка за перспективите пред българската икономика документът съдържа и експертен анализ за последствията от влизане на България в еврозоната. Той оценява развитието на осемте страни, въвели единната валута след нейното създаване през 1999 г., по показателите за благосъстояние и финансова стабилност (доходи, инфлация, публичен дълг).

„Високата степен на сближаване преди приемането на еврото ще означава по-малко проблеми след това, като един от най-сериозните от тях е високият темп на инфлация. На практика във всички страни, приели еврото, се наблюдава конвергенция в ценовото равнище към средното за ЕС (ЕЗ), но такава далеч не е налице по отношение на покупателната способност на доходите“, сочи заключението на доклада.