19min.bg

Има ли картонче Огнян Донев?

"Всички шпионират какво правя, аз като типичен немец казвам открито какви са плановете ми, но никой не ми вярва." Шпионството в тези думи на Огнян Донев – новия издател на вестниците Труд и 24 часа ни накараха да се обърнем към Комисията по досиетата с важен въпрос. А той е кога ще се направи проверка на Огнян Донев за принадлежност към ДС, на каквато съвсем законно бяха подложени всички други издатели и вестникари. Включително тези от вестниците Труд и 24 часа.


При попадането му в десетката на най-богатите българи в края на миналата година, в неговата биография бе записана работа във външнотърговски дружества. Всички знаем какво означаваше това преди 10 ноември 1989 г. Тези кантори действаха като филиали на разузнаването, пише вестник Супер 19’. 


Баща му Иван Донев е дългогодишен външнотърговски служител. Когато Донев-баща се прибира в България след Булет, Тексим и Интеркомерс, приключва кариерата си в Булгарплод-експорт. Промените заварват Донев-син като висша номенклатура. Стига до Стопанския съвет на Министерския съвет. Връщаме лентата назад, за да видим какъв е този Стопански съвет, където на няма и 30 години – немислима за онова време възраст за управленец, попада Донев.


Това е структура, създадена от Тодор Живков и подчинена на тогавашния вицепремиер Огнян Дойнов. Малко по-късно той е свален от всички постове, натирен посланик в Норвегия и срещу него започват разследвания за злоупотреби. Дойнов едва изчаква 10 ноември 1989 г. и става съветник на световния мошеник Робърт Максуел. Играещият с милиарди на комунистическите тайни служби от цяла Източна Европа бизнесмен с легенда на издател, си отива от този свят при недоизяснени и днес обстоятелства през 1991 г. Както си летува на яхта, изведнъж изчезва. Никой и до днес не знае дали е убит, дали се е самоубил, или за пореден път е сменил своята самоличност. Не без помощта на различни разузнавания изгражда бизнесимперия, която обаче е подрината с влизането в голямата игра на Рупърт Мърдок, който срива медийната империя на Максуел. В края на пътя си ченгето-милиардер се крепи като издава за баснословни суми “творчеството” на комунистическите диктатори – от Брежнев до Тодор Живков, и книгите на Горбачов. Той взема стотици милиони от соцблока, печата малки тиражи, прави реклама на безумните книги с речи във вестниците си на Запад, пълни щедро сметките на комунистическите величия, но лъвския пай остава за него. С пари на Максуел, чрез Дойнов са “назначени” първите ни олигарси. Не е случайно, че както разказа по бТВ неотдавна един от щастливците – фараонът Иво Недялков, “раздаването на куфарчета” е станало точно в Българската индустриално –стопанска асоциация /БИСА/. Само напомняме, че това бе гоямата страст и гордост на Дойнов. Това, което днес е КРИБ с шеф Донев.