Институт за климатичен риск (CRI) – защо бъдещето принадлежи на подготвените общества

България традиционно реагира добре в кризисни ситуации. Когато има наводнение, пожар или друго бедствие, институции, доброволци и граждани често успяват да мобилизират впечатляващ ресурс за кратко време. По-трудната задача обаче винаги е била друга – подготовката преди кризата. Именно там се крие и голямото предизвикателство, когато говорим за климатичните промени.

Темата продължава да предизвиква противоречиви реакции. За едни тя е въпрос на международна политика, за други – на екологичен активизъм, а за трети остава проблем, който ще се прояви някога в далечното бъдеще. Реалността обаче все по-често показва друго. Горещите вълни, продължителните суши, екстремните валежи и напрежението върху енергийните и водните системи вече са част от ежедневието на много европейски държави.

Именно затова Сдружение „Инициатива Мисия Климат“ насочва усилията си към една тема, която до скоро рядко присъстваше в обществените дебати у нас – адаптацията към климатичните промени. Организацията е създадена от Ивайло и София Петкови заедно с партньори от България, Германия, Франция и САЩ и работи за развитието на устойчиви решения в Югоизточна Европа.

С натрупването на опит и партньорства се появява и следващата стъпка – създаването на Институт за климатичен риск (CRI – Climate Risk Institute). Новата инициатива има за цел да обедини организации, експерти и активни професионалисти около обща платформа за анализ, превенция и управление на климатичните рискове.

Идеята зад института е проста, но съществена. Климатичната адаптация не може да бъде успешна, ако се разглежда като задача на отделни институции или ограничен кръг специалисти. Тя засяга икономиката, градската среда, строителството, енергетиката, водните ресурси и в крайна сметка качеството на живот на всеки гражданин.

Според екипа на CRI най-големият проблем в България не е липсата на информация, а липсата на дългосрочен обществен разговор по темата. Докато в редица европейски държави адаптацията вече е част от стратегическото планиране, у нас тя често остава в сянката на политическите противопоставяния.

А европейските примери показват, че съществуват работещи решения.

В Нидерландия управлението на водите отдавна е въпрос на национален приоритет. Страната инвестира системно в инфраструктура, защита от наводнения и дългосрочно планиране, защото цената на превенцията е многократно по-ниска от цената на щетите.

Подобна философия стои и зад развитието на Копенхаген, където зелените пространства, системите за отводняване и мерките за енергийна ефективност са интегрирани в цялостната визия за града. Париж също предлага интересен пример чрез проекта за „оазисни училищни дворове“, които съчетават повече зеленина, естествено охлаждане и по-добро управление на дъждовните води.

Наред с добрите практики съществуват и случаи, които показват колко скъпо може да струва липсата на подобен подход. Един от най-известните примери остава небостъргачът „Уоки-токи“ в Лондон, където особеностите на проекта водят до силно отражение на слънчевите лъчи и сериозни проблеми за околната среда. Това е показателен пример как решения, които не отчитат климатичните фактори, могат да създадат нови рискове вместо да ги намалят.

Според експертите от института подобни уроци са особено важни за българските градове. София например продължава да страда от липса на достатъчно системи за събиране и използване на дъждовна вода. На фона на растящото застрояване и все по-честите екстремни метеорологични явления подобни теми вече не могат да бъдат разглеждани като второстепенни.

Затова и Институтът за климатичен риск поставя акцент върху устойчивото градско развитие, енергийната ефективност, модерната инфраструктура и по-доброто разбиране на климатичните рискове. Вместо да залага на крайни послания, организацията търси практически решения и работещи модели, които могат да бъдат приложени и в България.

Според Ивайло Петков бъдещето няма да принадлежи на обществата, които реагират най-бързо след кризата, а на тези, които са се подготвили преди тя да настъпи.

Именно тази идея стои в основата на работата на CRI – че най-добрата защита не е реакцията, а навременното планиране. А най-важната инвестиция е тази, която правим днес, за да избегнем проблемите на утрешния ден.

Автор: Васил Найденов