ИПИ направи на пух и прах бюджета на Горанов

Алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ) предлага замразяване на минималната работна заплата и осуетяване на всички популистки идеи за плащания през бюджета. Експертите констатираха на пресконференция в БТА, че макрорамката на бюджета е изготвена при занижена оценка на приходите от Брутен вътрешен продукт (БВП). Те представиха и някои от идеите на алтернативния бюджет, които биха могли да занулят очаквания дефицит в бюджета.

От Института за пазарна икономика настояват, че балансираният бюджет е най-неутралната възможна фискална рамка, която отговаря на създалата се сложна политическа ситуация. Те препоръчват замразяване на разходите за текуща издръжка, обуздаване на ръста на субсидиите, отлагане на големите разходи в сектор Отбрана. Икономистите предлагат и да се преустанови програмата за саниране, която по е  „изключително пропагандно въведена със заем, покриван от държавния бюджет”.

От ИПИ предлагат също да бъдат занижени капиталовите разходи (останалите непокътнати тази година в резултат на което имаме преизпълнение на бюджета и записани отново като 2,5 млрд.лв. в новия) до едно реалистично ниво, предвид очаквания „умерен темп” на усвояване на еврофондовете (3,1% за цели 3 години, което на практика означава, че са ни спрени).

Други предложения са отказ от увеличаване на осигурителната вноска за държавна пенсия, отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб и замразяване на минималната работна заплата на нивата от тази година.
Очакваните ефекти от алтернативния бюджет са стабилни държавни финанси, устойчиво премахване на дефицита, ограничаване на популизма по отношение на данъчната система и държавните разходи, минимализиране на негативните ефекти от политическата криза върху държавните финанси и бюджета, пише Инвестор.

Тъй като макрорамката за бюджета почива на стари данни за БВП, цялата прогноза на МФ за следващите две години също е подценена в рамките на 700-88 млн. лева (според други експерти грешката е 2 млрд.лв.). Минусът е, че най-вероятно тези пари, ако се съберат, ще бъдат похарчени по усмотрение на правителството.

Според експертите реалистичният растеж в рамките на 2% (при 3,5% тази година спадът е почти двоен).

Правителството залага 1,5 млрд. лв. данъчни и осигурителни приходи, които е възможно да бъдат подценени. Дефицитът е заложен да се влоши с над 1,3 млрд. лева. Според икономистите това е нещо, което със сигурност трябва да ни притеснява, тъй като предвид фазата, на която се намира икономическият цикъл, ние отдавна е трябвало да сме в период, в който вместо дефицит да отчитаме излишък. Вместо това продължаваме да генерираме дефицит. Счетоводното балансиране на бюджета през тази година се дължало на спестените 1,5 млрд. лв. от консолидираната фискална програма на средства от ЕС. Това показва зависимост на целия бюджет от изпълнението на европейските програми.