19min.media

Истинската Анабел изобщо не изглежда страшна

На екрана тя е зловеща порцеланова кукла с напукано лице, стъклени очи и плашеща усмивка. В действителност Анабел е съвсем обикновена парцалена играчка с червена коса от прежда и широко усмихнато лице. Именно тази на пръв поглед безобидна кукла се превръща в една от най-известните легенди за демонично обладаване в САЩ и вдъхновява три самостоятелни филма от вселената на „Заклинанието“.


Историята започва около 1970 г. в Кънектикът и е свързана с две млади жени, които твърдят, че играчката се движи сама, оставя загадъчни съобщения и предизвиква необясними събития. Десетилетия по-късно обаче се появяват сериозни въпроси колко от тази история действително се е случило.


Подарък от майка ѝ поставя началото на легендата


Според популярната версия младата медицинска сестра Дона получава голяма парцалена кукла Raggedy Ann от майка си. Тя живее със своята съквартирантка Анджи и първоначално използва играчката като украса.


След известно време двете започват да забелязват нещо странно. Оставят куклата върху леглото, но когато се прибират, я намират на стол, в кухнята или на пода. Понякога ръцете и краката ѝ са в различни положения.


Впоследствие се появяват и малки листчета с надписи „Помогнете ни“ и „Помогнете на Лу“. Според разказите жените не разполагали с подобна хартия и не можели да установят кой е оставил съобщенията.


Тези подробности са описани в историята, разпространявана от семейство Уорън, но не са потвърдени с независими доказателства.


Духът на седемгодишно момиче


Уплашените жени се обръщат към медиум. Според тях по време на сеанс става ясно, че куклата е свързана с духа на малко момиче на име Анабел Хигинс.


Медиумът твърди, че детето е починало на седемгодишна възраст и духът му останал в района, където по-късно е построена жилищната сграда.


Жените изпитали съжаление към предполагаемото дете и решили да позволят на духа да остане при тях.


По-късно Ед и Лорейн Уорън представят напълно различно обяснение. Според тях това не бил дух на дете, а зловредно нечовешко същество, което използвало образа на момичето, за да спечели доверието на жените.


Любопитното е, че според версията на Уорън самата кукла не била обладана в буквалния смисъл. Те смятали, че съществото я използва като средство за въздействие върху хората.


Мъж твърди, че куклата го е нападнала


Най-зловещата част от историята е свързана с млад мъж, известен в по-късните разкази като Лу.


Той не вярвал в добрите намерения на предполагаемия дух и настоявал жените да се отърват от куклата. Твърдял, че сънувал повтарящ се кошмар, в който Анабел пълзи по тялото му и се опитва да го удуши.


Според разказа една вечер той усетил нечие присъствие в стаята, след което по гърдите му се появили седем драскотини, наподобяващи следи от нокти.


Уорън представяли случката като доказателство, че куклата е опасна. Независимо потвърждение, че нараняванията са причинени от свръхестествена сила, няма.


Защо Анабел е заключена в стъклена витрина?


След намесата си семейство Уорън вземат куклата и я поставят в своя музей на окултните предмети в Монро, Кънектикът.


Анабел е изложена в специална дървена витрина със стъклен прозорец и предупредителен надпис, че не бива да се отваря.


Ед Уорън разказвал още една страховита история – за млад мотоциклетист, който посетил музея, подиграл се на куклата и предизвикал предполагаемата сила в нея. Според него няколко часа по-късно мъжът загинал при катастрофа.


Няма независимо потвърдени доказателства, че подобна смърт е причинена от куклата. Разказът е част от легендите, популяризирани от Уорън.


Защо във филма куклата изглежда съвсем различно?


Отговорът е изненадващо прозаичен – заради опасения от съдебен иск.


Режисьорът Джеймс Уан обяснява в интервю, че истинската Анабел е Raggedy Ann – разпознаваема марка детски играчки. Той не искал да рискува спор с притежателите на правата върху образа, като представи техния продукт като средство за демонични сили.


Затова дизайнерите създават изцяло нова кукла. Уан разказва, че при разработването на външността ѝ е експериментирал с различни скици, а вдъхновение му дали и зловещите образи на призрачни булки.


Така се ражда порцелановата Анабел с бялата рокля, плитките и смразяващия поглед, която зрителите познават днес.


Ново разследване открива неочаквани разминавания


През 2025 г. изданието Skeptical Inquirer публикува анализ на журналистически материали от 1971 г. и по-късните разкази за Анабел.


Оказва се, че оригиналната собственичка на куклата фигурира в ранна публикация с името Маргьорит Тата, съквартирантката ѝ е Анали Гьотц, а мъжът, който твърди, че е нападнат, е Антъни Роси.


Имената Дона, Анджи и Лу стават популярни чрез последващите версии на историята.


Изследването установява и друго любопитно разминаване. В различни разкази за предполагаемия дух на Анабел Хигинс се променят обстоятелствата около смъртта на момичето.


Авторът проверява регистри и открива запис за жена със същото име, починала през 1935 г., но тя била омъжена и очевидно не съответствала на описанието на седемгодишно дете.


Това не доказва категорично, че подобно момиче никога не е съществувало, но поставя под съмнение една от най-известните подробности в легендата.


Какво всъщност е истинско?


Анабел действително съществува. Това е голяма парцалена кукла, която десетилетия наред е част от колекцията на семейство Уорън. Съществуват и публикации за нея още от началото на 70-те години – много преди холивудските филми.


Но твърденията, че се движи сама, напада хора или носи смърт, остават недоказани.


Именно тук се крие най-любопитният парадокс на историята. Една обикновена детска играчка се превръща в символ на световния киноужас не заради доказани свръхестествени способности, а благодарение на страховитите истории, разказвани за нея.


Мария Пенчева