Италия поема контрол над Лукойл – Сиракуза – рафинерия №1 в ЕС, също оперираща през Литаско като нашия Нефтохим
Италианското правителство обсъжда възможността да се възползва от разрешението на Европейската комисия за временно поемане на контрол над руски собствености в ЕС като си върне властта върху най-голямата рафинерия в Евросъюза – продадения навремето на Лукойл нефтохимически комбинат в Приоло, недалеч от Сиракуза, Сицилия. Така Германия започна процедура по отнемане от Русия на регистрирания на територията на ФРГ Газпром.
Според италианските медии рафинерията продава около 22% от горивата в страната. Досега тя е преработвала само около 15% руски нефт, но през последните три месеца с избухването на войната в Украйна те са скочили на 100 на 100. В нашия Нефтохим пропорцията за същия период е от две-трети на 100%.
Както разказват експертите, формално на пристана на комбината край Сиракуза акостират кораби под различни флагове (само гръцкият превоз на кремълски петрол скочи 3 пъти за 2 месеца), но езикът, на който говорят моряците е един – руски. Като произхода на черното злато.
„Никой вече не вярва на Лукойл”, коментира Роберто Алози, който е генерален секретар на Камарата на труда, защото е загрижен за работещите в комбината около 10 000 души – заводът е на практика единствен работодател за 3 сателитни града.
Рафинерията Isab-Lukoil не е директна руска собственост, а е италианско дружество, което е 100% собственост на московската фирма. Също като нашия Нехтофим дружеството се контролира през швейцарското Литаско. Това пък означава, че заводът не би трябвало директно да попадне под санкции.
Техният Шести пакет предвижда в ЕС да не бъде внасяна капка руски нефт от следващата 2023 г.
„Когато преди 70 г. са решили да направят тук най-големия в Европа нефтохим, са решили да обезплодят тази територия. И сега, 7 десетилетия по-късно какво мислят да правят: да затворят, да поздравят и да си тръгнат?”, пита Себастиано Корсико, който от 38 г. работи в комбината пред най-популярната италианска нет-медия fanpage – „заради работата оставихме всичко: природата, здравето, чистия въздух”.
Пламен Валентинов