Юрген Гросман: АЕЦ „Белене“ е икономически обоснован

Убеден съм, че АЕЦ „Белене“ е не само икономически обоснован проект, но и че тази електростанция ще получи най-добрата технология. Този проект е в най-висша степен надежден, а тези които го критикуват, нямат никакви основания затова, заяви в обширно интервю за водещия германски бизнес вестник „Ханделсблат“ един от „капитаните“ на енергетиката в Европа Юрген Гросман, ръководител на германския енергиен концерн RWE, цитиран от БГНЕС.

Коментирайки перспективите за отказ на Германия от развитието на ядрената енергетика, той посочи, че неотдавнашният руско-украински газов спор е показал, че „ние нямаме право да проявяваме лекомислие и да се отказваме от такъв важен енергоносител“. „Ние се нуждаем от АЕЦ, ако желаем да не увеличим нашата зависимост от вноса още повече. Освен това, приетите от Европейския съюз решения за защитата на екологията дадоха силен импулс за развитието на атомната енергетика. През септември във Федералната република ще се проведат парламентарни избори и тази тема отново ще стане актуална за нас. Смятам, че би било полезно за Германия да преразгледа своето отношение към бъдещето на атомната енергетика“, заяви Гросман. На въпрос на „Ханделсблат“ дали Германия по този въпрос може да тръгне по свой собствен път в перспектива, ръководителят на RWE е категоричен: „Този, който желае благоденствие за Германия, работни места, икономическо развитие и постъпления от данъци, трябва да има свои АЕЦ тук. Вече в много европейски страни темата за развитието на атомната енергетика отново излезе на преден план“. Гросман е убеден, че RWE е в състояние да осигури високо равнище на безопасност на АЕЦ. Във връзка с руско-украинския газов конфликт „Ханделсблат“ се поинтересува дали Гросман и RWE все още разглеждат Русия като надежден доставчик на газ. „Досега опитът от сътрудничеството на RWE с Русия е бил само положителен. Нашият договор за доставки обхваща периода до 2035 г. и нямам съмнения, че Русия ще направи всичко възможно за изпълняването на този договор“, отговори той. Коментирайки възможните алтернативни доставчици на газ, Гросман посочи, че в момента само 38% от използвания природен газ в Германия идва от Русия. „И според всички изчисления този дял само ще се увеличава, тъй като запасите на находищата в Холандия и Великобритания постепенно се изчерпват, а Норвегия сама не може да запълни тази празнина. От това следва, че в средносрочна и дългосрочна перспектива трябва да заложим на Русия. Но маршрутите за транспортиране трябва да бъдат направени по-надеждни“, заяви той. Освен това Гросман смята, че „ние се нуждаем от развитието на източници, намиращи се извън пределите на Русия, например в Централна Азия“. „Затова може да ни помогне газопровода „Набуко“, над който ние работим съвместно с други европейски концерни. В бъдеще ще нарасне и ролята на втечнения природен газ. Концернът RWE е добре подготвен за работа в този сегмент“, споделя той. На въпроса, че все още не са намерени доставчици за проекта „Набуко“, който преминава през територията на България, Гросман отговори: „Убеден съм, че ще намерим достатъчно доставчици за този газопровод. Предварителните договори се намират в момента в стадий на обсъждане“. Той също така не изключи възможността някога по „Набуко“ да потече и ирански газ. „При дългосрочното планиране трябва да се отчита и Иран, който разполага с вторите по-големина запаси на газ в света. Но през първия етап Иран не ни е нужен за напълването на „Набуко“. Този газопровод ще се изплати и без ирански газ“, твърди влиятелният бизнесмен.

Руско-украинският газов спор отново постави на дневен ред пред европейските страни идеята за разнообразяване на доставчиците и маршрутите за доставка на синьо гориво. Газопроводът “Набуко”, който трябва да доставя природен газ от Каспийския регион, заобикаляйки Русия, за страните от ЕС е дълъг около 3000 км. Консорциумът, реализиращ проекта „Набуко”, в който участват австрийската OMV, унгарската МОЛ, българската „Булгаргаз”, румънската „Трансгаз”, турската „Боташ” и германската RWE /всяка от тях притежава по 16,67% от обединената компания-оператор на проекта/, обяви за поскъпване на цената на тръбопровода от 4,6 милиарда до 7,9 милиарда евро. Включването на RWE в проекта в началото на миналата година „само външно изглежда като усилване, но по същество отразява безпокойството на участниците в “Набуко“, коментира за “Комерсант” Валери Нестеров от „Тройка Диалог“. Основните проблеми пред проекта са три: 1. Отлагане на срока за пускане в експлоатация на тръбопровода „Набуко” през 2013 г., докато по-рано се планираше, че той ще заработи през 2011 г.; 2. Политическа нестабилност в Грузия, през която минава тръбата Баку-Тбилиси-Ерзерум, която трябва да доставя азербайджански газ за „Набуко“; 3. Липсата на достатъчно количества газ, които биха направили газопровода рентабилен. Газопроводът може да бъде запълнен в най-добрия случай наполовина – 12-15 милиарда куб.м. газ. при планиран капацитет на тръбата от 31 милиарда куб.м., коментира за “Независимая газета” експертът от консултантската компания „RusEnergy“ Михаил Крутихин. Конкретни разчети за бъдещия газодобив в Азербайджан се съдържат в анализите на Владимир Мишин. “Проблемът се състои в това, че през 2013 г., когато се планира пускането в експлоатация на “Набуко”, в Азербайджан се прогнозира добив от 18-19 милиарда куб.м. газ. От тях 8 милиарда куб.м. планира да добие ГНКАР /държавната петролна и газова компания на страната – бел.ред. БГНЕС/, още 8,6 милиарда куб.м. трябва да бъдат добити в рамките на Стадий 1 на “Шах Дениз”, и 1,4-2,4 милиарда куб.м. съпътстващ газ може да даде петролният проект Азери-Чираг-Гюнешли /АЧГ/. От 8,6 милиарда куб.м. газ от “Шах Дениз”: 6,6 милиарда куб.м. трябва да получи Турция и 0,3-0,8 милиарда – Грузия. Така в самия Азербайджан могат да останат в най-добрия случай около 12 милиарда куб.м. Т.е. минимумът, който е необходим в самата република”, анализира експертът. Той смята, че “Набуко” може естествено “да получи в 2013 г. газ от Азербайджан, но това ще бъде газ, вече продаден на Турция и реекспортиран за ЕС от Анкара”. Реалните преки доставки на газ за “Набуко” Азербайджан може да осигури едва след започване на реализацията на Стадий 2 на проекта “Шах Дениз” - според прогнозите, ще стигне своя максимален добив от 8 милиарда куб.м. през 2016 г.