Иво Христов: Кризата показа цинизма на пазарния принцип в здравеопазването

Иво Христов каза още: „Опасявам се, че този стрес тест ще срине българската икономика. Дребният и средният бизнес са върнати почти в начална точка и само ако предприемачите имат необходимия кураж, ще могат да рестартират отново дейността си. Стотици хиляди работници са в техническа безработица. Обещават им се някакви неясни помощи. Така че не знам какъв ще бъдат общият брой на жертвите и общата стойност на щетите. Притеснявам се, че цифрите ще бъдат лоши.“

Според българския евродепутат настоящата криза ще даде редица аргументи на враговете на Европейския съюз.

„Кризите са и повод за преосмисляне. Все още очакваме убедителен възстановителен пакет за европейската икономика от Комисията. Но това е пожарната част от реакцията. Предвид новите глобални заплахи, като коронавируса, който може да се повтори под друга форма, или пък климатичните предизвикателства – ЕС трябва да вземе адекватни решения.“

Христов посочи още, че ЕС е длъжен да извлече поука от тази криза относно собственото си функциониране и до голяма степен да преосмисли приоритетите си. Той посочи за пример Зелената сделка, която така и не е отговорила нито на социалните, нито на енергийните въпроси, но е фиксирала твърде амбициозни цели с риск да доведе до опустошителен ефект.

„ЕС често губи огромно време в политически декларации. Шампион е по опазването на човешките права, по заклеймяване на трети страни, които ги нарушават. А същевременно се оказва, че не е помислил за координирането на здравните си системи, за реакция при глобални бедствия. Оказва се, че не може да устои при по-сериозен порив на вятъра. Това показва, че нашите приоритети са зле подредени.“

„Мандатът на тази Европейска комисия ще бъде посветен на възстановяването. Кризата от 2008 г., която беше много по-малка по мащабите си, отне години за възстановяването на последствията от нея“, припомни Христов.

Според него неизвестността тормози хората, тъй като те не знаят кога ще могат да се върнат към нормалния си живот.

„В България този въпрос е особено драматичен, тъй като, поради ниските доходи, резервите на хората ще свършат до дни. Някои вече са в критична ситуация. Това ги стресира. Хората имат нужда от доза надежда, успокоение. Необходима е самодисциплина, но и институциите трябва да направят необходимото, за да не ги поставят в ситуация на постоянен стрес и да не ги изоставят.“